Христо Пощаков - Търговска одисея

— Какво предлагаш, тогава?

— Да си размърдаш задника и да помислиш по въпроса, а не из главата ти да бръмчат глупави мухи. Ако знаеш колко милиони Сончета те чакат в тази галактика, свят ще ти се завие. Само че всички те ще искат да притежаваш известна икономическа основа за създаване на семейство, тоест да имаш по сметка някаква поне приемлива, да не кажа солидна сума. Но за да я придобиеш, трябва да се напънеш да мислиш как да стане. А ти никога не го правиш.

— Слушай, Бени. Вече десетина години се мотаем с теб из космоса и какво толкова спечелихме? Оставих те да мислиш вместо мен и ето какъв е резултатът — озъби се внезапно Олк. — Само от време на време слушам бълнуванията ти за „големия удар“, но досега не съм го видял наяве. Понякога припечелваме нещо, понякога го губим, но ако трябва да бъдем искрени, в крайна сметка си оставаме на такова ниво, на което се намирахме и преди десетина години. Ако не беше продал имота на баща си, за да купиш този кораб, може би по-добре щеше да си живееш. Можеше и да купиш кораб от още по-малък клас, този има три каюти в повече, които изобщо не се използват. Така щеше да заделиш и по-висок основен капитал, който щеше да допринесе за по-голям тласък в началото на търговските операции, а засега превъртаме сравнително малка сума, която кой знае защо, почти винаги си стои в същия размер. Засега единственото, с което можем да се похвалим е, че видяхме доста свят. Нагледахме се на всякакви същества — с щипки, с пипала, с мехури, с перки, с израстъци и с какво ли не още. Сега ми идва наум поговорката, която ми каза Соня: „Когато фактите говорят, боговете мълчат“. Какво толкова си се заял с мен? Не разбираш ли? Толкова мога и затова съм тръгнал след теб, а ти ме влачиш след себе си поради липса на друг глупак, който винаги да се съгласява с твоите приумици.

Този път замълчаха не боговете, а Бени. Лицето му потъмня и той се замисли здравата.

— Извинявай, Олк — изрече съдружникът му след известно време. — Аз съм виновен за всичко, не винаги обмислям добре нашите действия. Но може би и аз толкова мога. Сега и на мен ми се иска на кораба да имаше поне няколко бутилки с алкохол, но и за това не съм помислил както трябва. Но даваш ли си сметка като какви можем да работим без нужната квалификация? Не ставаме дори и за общи работници. Нито знаем да боравим с различни товаро-разтоварни устройство, нито с по-нови модели роботи. Не ни бива и за санитари в някоя болница, дотам сме я докарали. Остава ни само да си намерим някоя собствена планета, но и за това не сме годни. Нали трябва да изберем подходящите координати, за да знаем къде да я търсим? Иначе ако я намерим, можем да си построим къща и да засадим около нея подходящи плодни дървета, после да научим робота да сее и прибира зърнени култури, за да не умрем от глад, когато дърветата не раждат плодове. След като се запасим с достатъчно зърнени храни, можем да започнем да отглеждаме и домашни животни, накрая да си потърсим жени, подобни на нас самите и лека-полека да си създадем собствена цивилизация, в която никой няма да ни се меси.

— Да, но това са само мечти, Бени — въздъхна Олк. — Макар че звучат красиво, нямат особена практическа стойност. Предлагам да продължим да я караме така, както сме свикнали. Нека да се оставим да плуваме по течението, което сами сме създали и да видим докъде ще ни довлече накрая. Може би съдбата все някога ще се смили над нас и ще заживеем по-свястно Но ти си прав, че не ти помагам. Прочети ми отново списъка от инвентаризацията, може би бедната ми глава ще роди нещо.

Съдружникът му отново изреди остатъците от стоката им.

— Хайде да помислим заедно — предложи Олк. — Трите робота спадат към по-скъпите артикули, но като че ли основните ни запаси принадлежат към хладилната техника. Трябва да потърсим планета на която е топло и където имат навика да охлаждат напитките си. Като си помисля, сигурно пак трябва да бъде населена с наши събратя и макар че няма да предполага условия за „голям удар“, по-добре отново да изберем нещо сигурно и сравнително безопасно, което макар и с малко, ще увеличи оборотния ни капитал. Съгласен ли си с разсъжденията ми?

— Добре, нека да бъде така — съгласи се с неудоволствие Бени. — Понеже даде предложението, ти трябва да се поровиш в информационните масиви. Но нали не искаше да се срещаш със себеподобни?

Олк се намръщи и влезе в каютата за управление.

Подбраната от Олк планета бе наименована с претенциозното име Просперитет 2 и от обработените данни излизаше, че името й не напълно отговаря на икономическата й ситуация, в която тя се намираше. Планетата притежаваше доста топъл климат, но в случая, по-важното беше, че средностатистическата консумация на алкохол на глава от населението й бе една от най-високата в рамките на галактиката и се предполагаше, че той се предлага преимуществено в охладено състояние, същото важеше и за всяка безалкохолна напитка. На нея Олк спокойно можеше да угаси остатъците от мъката си, свързана с безнадеждното му влюбване в Соня, без това да попречи на успеха на бъдещата търговска операция.