Христо Пощаков - Търговска одисея

— Какво ще правим? — попита Олк, след като излязоха от сградата на космодрума. — Ще продължаваме ли нататък или ще останем тук за някой друг ден?

— Ако намерим складове за отпадъци, несъмнено ще попълним асортимента на стоката ни — отвърна Бени. — Предлагам да останем поне за два-три дена, после ще продължим. Тези сиви същества ми се сториха доста учтиви, не вярвам да срещнем каквито и да е неприятности. Всичко тук ми изглежда прекалено цивилизовано. Хайде да активираме картата, която ни дадоха.

Той докосна левият долен ъгъл на плочката и в пространството над нея възникна холограма с икони, под които се мъдреха надписи, изписани на отлична космолингва.

— Как ли се борави с нея? — зададе резонен въпрос Олк. — Не виждам нито курсор, нито средство за неговото придвижване.

— Изговаряте на глас това, което ви интересува — отвърна картата с равен тон.

— Най-близкият и най-евтин хотел — каза Бени.

— „Белвю“ — отвърна картата и веднага показа изображение на конгломерат от постройки, заснети от птичи полет, след това се появи сградата на хотела, последва преглед на вътрешното обзавеждане на хотелските стаи и списък с цените на предлаганите услуги. Най-евтиният хотел не се оказа от много евтините.

— Искате ли да ви поръчам транспорт до „Белвю“? — попита картата.

— Да — потвърди Бени след известен размисъл.

— След три минути и четиридесет и две секунди унифицирано време, при вас ще пристигне аеротакси. Местоположението ви е установено.

През първия ден на престоя си, Бени и Олк се наслаждаваха на предложения комфорт, след това пристъпиха към основната си задача, но останаха безкрайно разочаровани. Всички производствени предприятия на планетата използваха безотпадна технология, а думата „брак“ беше неизвестна. След като се изхвърляха от употреба, старите модели битова техника задължително подлежаха на рециклиране. Когато двамата съдружници разбраха, че няма какво повече да правят на Анитра, сметката им бе намаляла с около сто и петдесет хиляди галакси.

Бетомал се оказа населена с някакви много интелигентни същества, които не подлежаха на определение от човешка гледна точка. Бяха безформени, донякъде слизести и изглеждаха като големи амеби. Общуваха помежду си чрез различни видове припламвания, които се появяваха в прозрачните им тела между вътрешните им органи. Автоматичният преводач се оказа безпомощен, комуникацията с тях се осъществи чрез екраните, на които разговорът се водеше на писмена космолингва. Вещите, уредите и битовата техника, които се предлагаха на тази планета изглеждаха неприложими за която и да е част на познатата галактика. Двамата вехтошари се принудиха на направят ремонт на един от стабилизаторите на кораба и банковата им сметка изтъня допълнително. Когато най-сетне бяха готови да напуснат тази иначе гостоприемна планета, изпитаха чувство на облекчение.

— Сега накъде? — попита по навик Олк.

— Да тръгваме към третата от списъка — изпъшка Бени. — Дано този път да имаме повече късмет, защото работите ни вървят от зле по-зле.

— Дай ми координатите й и отивай да подготвиш импулса за скока. Как се казваше? Аха, сетих се. Еридан 3 — отвърна си сам съдружникът му.

Космодрумът на ериданците изглеждаше съвсем приличен, дори надминаваше очакванията. Те забелязаха около себе си изящните силуети на няколко кораба от несъмнено по-висок и по-луксозен клас, а площадките за приземяване бяха снабдени с идеално гладки керамични покрития. Машината с метално-сив отблясък, която се появи от един от многобройните изходи на невероятно дългата сграда бавно и спокойно се плъзгаше над терена и беше явно, че се насочва към тях.

— Дори и най-простите им транспортни средства притежават гравитационно-вълнови двигатели — отбеляза Олк. — Тази цивилизация изглежда много напреднала.

— Не съм предполагал такова технологично развитие за един сравнително нов член на Общността, но както виждаш, всичко е възможно. Компютърът най-сетне ни насочи към подходяща планета — отвърна му Бени. — Да видим какво ще излезе от това посещение.

Красивата транспортна машина спря пред кораба им и от нея излезе антропоидно на вид същество, облечено в стегната и красива униформа. Ръцете му бяха с по четири пръсти и кожата беше с зеленикав оттенък. Носът му се заместваше от два кръгли отвора, вместо ноздри, а над тях, между очите му, се забелязваше някакво подобие на трето око, впрочем при по-подробно разглеждане би могъл да бъде и друг орган. Не им беше известно, за какво точно служеше, но в момента това нямаше значение. Като цяло, от съществото се излъчваше приветливост.