Христо Пощаков - Търговска одисея

— Имате ли стока за обмитяване? — зададе посрещачът им стандартен въпрос на завалена, но достатъчно разбираема космолингва, а звуците на речта излязоха от почти незабележимата тясна цепка под дупките на ноздрите му, която явно служеше за уста. — Превозвате ли забранени за внос наркотици и храни?

— Не — отвърна Бени. — Заповядайте да направите оглед.

Митничарят се отзова на любезната покана и набързо огледа товарния отсек на трюма, но вехториите, останали в него явно не го впечатлиха. След като завърши огледа, той не поиска да заплатят вносно мито, но попита как да отбележи в портативния си регистратор целта на пристигането им и накрая записа: „търговия със стари вещи“. Ериданецът се взря в написаното и тънката цепка на устата му се разтегна присмехулно. Бени и Олк знаеха от опит, че много от съществата, обитаващи вселената имат склонността да се смеят, макар да го изразяваха по различен начин. Но антропоидният пред тях направо се заливаше от смях.

— Стари вещи ли?! Ха, ха ха! — затресе се той гръмогласно и се хвана за издутата средна част на тялото си, която вероятно беше корем. — Какви ли не смахнати личности се скитат из космоса! Та ние можем да ви засипем с тях, дори ще ни направите услуга. Рудните запаси на планетата ни са толкова богати, автоматичните заводи непрекъснато бълват метали, пластмаси и какво ли не още, а производителите на всякакъв вид техника и продавачите едва смогват да отправят в цеховете за преработка на отпадъци старите модели, дори някои плащат за това. Ако пристигаха повече такива като вас, щяхме да сме щастливи да се освободим от планините остарели модели, които буквално ни затрупват. Но като гледам обема на трюма ви, не мисля, че може да натоварите кой знае колко. Въпреки това, ще ви дам връзка с гилдията на търговците, те ще бъдат щастливи бързо да се отърват от боклуците си.

— Покорно благодарим за оказаното съдействие — произнесе радостно Бени и потри ръце.

Търговецът с когото първи се свързаха се казваше Крумха. Той пристигна за броени минути с огромно товарно возило, напълнено с всякакви, съвсем привлекателни на външен вид лъскави неща. Крумха беше доста словоохотлив и говореше на съвсем сносна и разбираема космолингва. При по-подробно разглеждане, вътрешността на превозното му средство откриваше невероятно привлекателна гледка. Добре подредените редици от определено битова техника се състоеше от редица машини, уреди и апарати, които изглеждаха съвсем като нови. Бени и Олк се спогледаха и им се прииска да изреват от радост. Несъмнено този път вехтошарското щастие ги бе посетило.

— Бихте ли обяснили за какво служат всички тези красиви неща? — попита Бени с разтреперан глас.

— Това лъскаво нещо е синтезатор за храни — започна ериданецът с обясненията си и посочи едно от няколкото устройства или по-скоро машини, която светеше с полираните си метални повърхности. Способен е да ги произвежда във всякакъв състав, годен за консумация от повечето съществуващи раси в галактиката.

Бени и Олк се спогледаха. Въпреки многобройните им предишни посещения на различни планети, те се срещаха с подобно вехтошарско богатство за пръв път.

— Храните могат да бъдат създавани с всякакъв състав — продължи Крумха. — На органична и неорганична основа, напълно годни за всяко същество, обитаващо вселената. До него се намират машини за тъкани, която работи на същия принцип. Тези по-малки квадратни неща са микровълнови печки, а още по-малките до тях произвеждат обувки, чанти и много други по-дребни аксесоари, които се употребяват в бита, но само в единични бройки и по предварително зададен дизайн. Всеки от бъдещите им притежатели е в състояние да подбере цветовата им гама, материалът, формата и опаковката на изделието, ако от има нужда от такава, когато то се произвежда за подарък. Миникомпютърът с цветен дисплей сам предлага стотина хиляди варианта на изпълнение, но всяко същество може да си направи допълнителни комбинации между тях. Нашата цивилизация почива на принципа на строгата индивидуалност; серийното производство на вещите, предназначени за личния бит, не се предпочита. Трите големи шкафа в дъното на карусерията изработват всякакъв вид облекло, съобразено със собствената фантазия на неговия автор. Тъканите се вкарват в долните им магазини, след това вградените процесорни системи заснемат основните параметри на тялото на някое същество и се пристъпва към творчески процес, съобразен с последните модни тенденции или с традиционен начин на обличане, типични за дадена зона в нашата галактика. Самият процес е програмиран с хиляди спомагателни варианти, например, в зависимост от особеностите на заредената тъкан се предвижда нейното допълнително оцветяване или орнаментиране. Като цяло, създаването на строго персонално облекло е много забавен и увлекателен.