Христо Пощаков - Търговска одисея

— Какво ще правим, тогава? И с тази проклета стока, и с липсата на пари?

— Или ще търсим планети с население годно да приведе тези иначе чудесни неща в действие, или ще прилъжем по същия начин представители на някоя по-изостанала в технологично отношение цивилизация, а такива дал Бог. Ще ги измамим по същия начин, както нас ни прекараха. Впрочем аз и досега не съм уверен дали са ни излъгали или не. Все пак ми се стори, че този ериданец беше изключително коректен. Сега ти предлагам да отидеш в командната кабина и да потеглим нанякъде. Няма никакъв смисъл да оставаме тук и да предизвикаме излишни разправии. Не си въобразявай, че ще можем да развалим сделката с Крумха, той вече си прибра парите по неговата банкова сметка и по галактическите закони, тя се смята за сключена. Нямам намерение да се унижавам с молби да бъде развалена. Избери някакви пространствени координати и да тръгваме.

Двамата вехтошари мрачно поеха разпределените между тях задължения. Олк се настани пред пулта за управление и се приготви да включи системата за ориентация и гравитационно-вълновото устройство за издигане над планетата, а Бени се зае с подготовката на импулса за хиперпространствен преход. Изминаха няколко минути и физиономията на изпълняващия длъжността навигатор смени вида си. Цялото му лице вече представляваше грозна гримаса.

Минутите изминаваха, корабът продължаваше да стои на мястото си и Бени реши да види какво става.

— Защо се мотаеш? — попита той, след като се вмъкна в командната кабина.

— Проклет ден! Проклети ериданци, проклет късмет! Системата за ориентация е излязла от строя, отказва да приема предварително зададени координати. Ние все още сме в състояние да се отправим нанякъде, но няма да знаем къде отиваме. При този повреда, компютърът ще избира произволни параметри, фиксирани в паметта му. Все някъде ще отидем, но като си помисля за вероятната сума, необходима за ремонта на системата, направо настръхвам. Вече нямаме средства и не можем да го извършим, докато се намираме тук.

— Е, нещата можеха да бъдат и по-лоши. Нали ако тръгнем, все някъде ще пристигнем? — почеса Бени дясното си ухо. — Трюмът е пълен със стока, имаме много неща за продаване, а и друг път сме изпадали в затруднено положение, но винаги сме излизали от него. Не се ядосвай, все някъде ще успеем да извършим продажби и да направим ремонт. Хайде, стартирай, че се чувствам като муха залепнала в мед.

Хиперпрехода ги захвърли в околностите на слънце, придобило червеникав оттенък. Планетата, към която се насочиха светеше в космоса в тъмно-синьо, но несъмнено на нея съществуваше разумен живот. Макар и произволно избрани, координатите на системата не бяха в състояние да ги изпратят в някой ненаселен свят. Корабът им премина йонна тяга, те преминаха покрай луната на планетата, която светеше в черното пространство с цвят на портокал и след около два часа навлязоха в стратосферата на кълбото под тях. Гравитационно-вълновото устройство се включи в режим на забавено ускорение и те започнаха приземяването. Не можеше да се отрече, че двете небесни тела, които се забелязваха на обзорните екрани, не бяха красиви.

— Прекрасна гледка! възхити се Бени. — Жалко, че централното светило на тази система е започнало да умира. Вярно, че то може и да е повишило инфрачервеното си излъчване, но за всеки случай насочи кораба към екваториалния пояс на планетата, там със сигурност ще ни бъде по-топло.

Олк скоро влезе във връзка с местен диспечер, които говореше на архаична, но достатъчно разбираема космолингва и беше човек. След проведения разговор, той отбеляза:

— Интересна работа, тези отдолу са закрили централния си космодрум, поради липса на достатъчен трафик и са оставили само дежурна диспечерска служба. Вероятно нещата на тази планета не вървят много добре. Едва ли има тържище и кой знае дали ще продадем нещо. Имам чувството, че никога досега не сме посещавали по-западнал свят. Сигурно си дочул какво ми казаха, да се приземяваме в околностите на което и да е населено място. Впрочем панорамният обзор на повърхността вече откри нещо подходящо, но не прилича на град. Забелязват се дребни конгломерати от постройки, разпрострени на обширна територия Тази нещастници отдолу, изглежда нямат големи населени места.

Неприятните мигове на забавеното ускорение отминаха, но те отдавна бяха свикнали с тях. Стабилизаторите на кораба докоснаха твърда почва и на панорамния екран се появи тревиста равнина, всред която в близост до тях се забелязваха няколко сгради. Доколкото бяха запознати с посетените от тях хуманоидни или човешки цивилизации, по-големите от тях определено приличаха на ферми за отглеждане на добитък, типични за планетите от далечната периферия. Погледнато от една страна, това не изглеждаше много добре, понеже не предлагаше комфорт, но от друга гледна точка, белезите на примитивност би трябвало да радват окото на всеки космически вехтошар. Бени и Олк се спуснаха по трапа на кораба и подметките на ботите им докоснаха червеникавата, несъмнено разорана и култивирана пръст на полето, което ги заобикаляше. После те направиха няколко стъпки и краката им потънаха в меката почва, вероятно подготвена за посев или може би вече засята със семена. Околната обстановка им изглеждаше достатъчно непривична. Липсваха митничари, липсваха превозни средства с гравитационно-вълнови двигатели, липсваше и какъвто и да е космодрум.