Христо Пощаков: Търговска одисея

— Изглеждате отегчена от ежедневието — поде разговор Олк. — Как преминават дните ви?

— Никак. Всеки ден едно и също. Скука и скука. Не е лесно да живееш на изоставена от Бога планета с умиращо слънце. Разбирам защо синовете ми я напуснаха.

— Системата ни за навигация се повреди и още не сме попитали как се казва.

— Земя — отвърна Мария. — От тук е тръгнало към звездите цялото човечество.

— Виж ти, къде сме попаднали?! — изненада се русият вехтошар. — Направо не мога да го повярвам! — възкликна той и реши да се върне към първоначалната тема. — Синовете ви не се ли обаждат от време на време? Не пращат ли известия?

— Не се случва често. Вече си имат семейства и всеки от тях е зает със собствените си грижи, освен това те знаят, че аз все още мога сама да се справям с живота — отвърна възрастната жена и по всичко личеше, че не й стана приятно от обяснението, но продължи: — Напоследък те непрекъснато се местят от едно място на друго, дори в момента не зная къде се намират. А вселената е доста необятна.

— Искам да ти предложа нещо — премина Бени на „ти“ и впи в нея изпитателен поглед. Олк познаваше този напрегнат израз на лицето му, който обикновено се появяваше при преодоляване на критически ситуации. — След като ти е толкова скучно, защо не тръгнеш заедно с нас двамата? Готвиш отлично, ще ни приготвяш храната, а ние в замяна на това ще те развеждаме из други светове и ще ти правим компания. На кораба има две незаети каюти, ще си избереш едната от тях. Дори съществува вероятността на някоя от посетените планети да се срещнеш с някой от синовете си. С две думи, аз ти предлагам да се присъединиш към нашето вехтошарско съдружие, заедно с наличните си продукти, като в замяна ти гарантирам бъдещо житейско разнообразие. Няма да скрия, че напоследък малко сме го позакъсали с финансите, но в трюма имаме доста стока. Остава ни само да намерим начин как да я продадем. Приемаш ли предложението ми?

Мария се позамисли. В продължение на няколко минути, лицето й остана безизразно, после тя неочаквано се усмихна и отвърна:

— Всъщност защо не? Едва ли в космоса ще нападнете една баба, а роботите ми са достатъчно добре програмирани, за да си вършат селскостопанската работа и без мен. Ще изкарат без основен ремонт поне още три години, а спестената от мен сума ще стигне за тяхната евентуална поддръжка и презареждане по време на отсъствието ми. После ще реша, дали да остана с вас за по-дълго. Сега не ми остава друго, освен да си събера багажа. Но първо ми покажете, къде ще живея.

Бени намигна на Олк, който едва сега осъзна, че съдружникът му направо гениално бе разрешил критичното положение, в което бяха изпаднали. След това двамата заведоха Мария на кораба, за да избере каюта. Наистина, предлаганите условия за живеене не можеха да се нарекат комфортни, но поне бяха прилични. Възрастната жена остана доволна от огледа и вече по всичко личеше, че не съжалява за даденото съгласие.

След като тя опакова малобройния си багаж, живата част от хранителните й запаси бързо се превърна в дълбоко замразени пилета, пуйки, бутове и други телесни части на две прасета, останалото се състоеше от пакети с брашно и ориз, бутилки с олио и оцет, сол и подправки. Те бяха натоварени в незаетия складов отсек за продукти от трюма на кораба, където се върна и пералнята за сухо пране. Впоследствие, съседите на Мария не проявиха интерес нито към автоматичните отварачки за консерви, нито към джобните ножчета, нито към шевната машина. Липсата на продажби не успя да сломи духа на вехтошарите и на следващия ден, разширения им екип стартира в нова неизвестна посока.

През първите седмици на съвместното им странстване, волята на случайността ги отнесе на няколко различни планети. Половината от тях се оказаха населени с потомци на човешката раса, останалите с ракообразни и паякообразни същества. За техен късмет, посетените планети разполагаха с тържища, разположени в близост до космодрумите им, но за тяхно нещастие, те не успяха да продадат нищо от така успешно закупената ериданска стока, защото се проваляха при опитите за нейната демонстрация. В случаите, когато трябваше да заплащат дребни митнически такси или транспорт до някой от близките градове, Мария на няколко пъти им помогна с пари от собствената си банкова сметка. Естествено, те не можеха дори да си помислят за отсядане в някой хотел. Докато отсъстваха от кораба, новият член на екипажа успешно им приготвяше много вкусна храна, снабдяваше ги с почистени дрехи и свежо изпрано бельо. Изобщо се грижеше за коремите им и добрият им външен вид. След около месец, Бени и Олк започнаха да чувстват възрастната жена като тяхна втора майка, но засега единственото, с което можеха да й се отблагодарят, беше добрата изява на собствената им признателност.