Христо Пощаков - Търговска одисея

— Почакайте! — извика тя след него. — Желая да поговорим.

— За какво? — попита Крумха, но все пак се спря.

— Искам да ви попитам занимавате ли се с експорт на вашите прекрасни уреди, машини и апарати?

— Експорт ли? Тук за какво са ни подобни главоболия? Някога сме го правили, но отдавна се отказали от него по редица причини. Най-главната от тях е, че всеки местен търговец има договори за пласмент на артикулите, които купува от заводите производители, а той е пожизнен и се прави на абонаментен принцип. Например аз наследих от баща си около пет хиляди клиенти и си намерих поне още толкова. Неприятностите ми идват, когато някой от тях заяви нов модел битова техника, а по закон аз съм длъжен да прибера стария, след което получавам комисионна от производителя върху разликата в цената. Мисля, че вашите спътници вече са запознати с моите проблеми. Съгласно тукашните закони, всеки търговец може да препродаде само стар модел, но това съвсем не е лесно. В противен случай трябва да го откара за своя сметка за рециклиране. Жителите на нашата планета по принцип са много богати, и аз не съм беден, но разправиите със старата техника откровено ме изморяват, а не крия, че имам естествената нужда да спечеля нещо отгоре. Втората причина е, че след като има силно развит вътрешен пазар, нуждата от износ липсва. Защо да си правим труда да търсим клиенти, след като тук има милиони такива? Като трета причина искам да изтъкна високото износно мито, което обаче важи само за произвежданите в момента най-нови модели, а е съвсем естествено, че никой външен търговец няма да поиска да купи стар. Тогава защо да си намалявам печалбата като плащам мита? А ако ги плащам и искам да покрия загубата, драстичното увеличение на цената на стоката би я направила непродаваема. Такива като вас се появяват рядко, въпреки че биха могли да ми бъдат много полезни.

— Интересно — отбеляза Мария. — От досега чутото разбрах, че постоянно имате проблеми със старите модели битова техника, която ви се връщат от вашите пожизнено установени клиенти.

— Разбира се — намръщи се Крумха. — Почти винаги това означава допълнителни разходи за транспорт до предприятията за рециклиране, от които получаваме нищожни суми.

— Тук възможно ли е да се наемат по-големи товарни космически кораби?

— Защо? — учуди се търговецът. — Какво имате предвид?

— Превозът до друга планета излиза ли скъпо? — продължи тя с въпросите.

— При същия тонаж, сумата за транспорт в ерата на трансгалактическите преходи едва ли ще превишава тази за местен транспорт. Защо ме питате?

— Защото искам завинаги да ви освободя от проблемите ви. Ако откарвате остарелите модели до моята планета, ще ви заплащам превоза, плюс двойната стойност, която бихте получили от старата стока в предприятията за рециклиране. Така няма да има нужда да участвате в търгове и винаги ще бъдете на печалба.

Зелената кожа на Крумха потъмня от щастие, а отворите на ноздрите му се разшириха.

— Възможно ли е? — попита той невярващо.

— Напълно — потвърди Мария. — Олк ще ви даде координатите на планетата, само че ще се наложи да ни придружите. Ще трябва да придобиете визуална представа за местоположението на фермата ми и ще уточним нейните локални координати. В кораба ще ви предоставим добре обзаведена каюта, после моите момчета ще ви закарат на Еридан 3, а вие ще трябва да се примирите с последния наш търг, който ще последва, тъй като те трябва да натоварят нова стока. Не е редно да се върнат с празен трюм. Няма да ви забавим повече от един ден, макар че ако при нас ви хареса, можете да ни погостувате. Съгласни ли сте?

— Да — отвърна ериданецът без да се замисля. — Предложението изглежда доста интересно. Изчакайте да откарам товарната платформа на мястото й, след това ще се върна.

Двамата вехтошари, които стояха встрани тях и чуха разговора, я наблюдаваха изумени.

— Какво си намислила, Мария? — попита я Бени. — Няма ли да се отправяме към някоя друга планета, за да продадем закупеното?

— Засега не — отсече приемната му майка. — Връщаме се на Земята. Ще изградим складове край фермата ми, за да разширим дейността на нашето сдружение. Ако работата потръгне, ще си купим кораб от по-голям клас. После може и да си направим частен космодрум и да приемаме клиенти, които вече знаем къде да намерим. Основата на всеки успех стои в проявената инициатива, момчета. Докато се скитахме из космоса, забелязах, че повечето от посетените планети са обхванати от необяснима леност, което не води до нищо добро. Задоволените общества обикновено не се напъват да постигнат нещо повече и са обречени на упадък. За сметка на това съществуват такива като нас, които да извличат полза от такива ситуации. На територията на моята ферма ще закипи усилена дейност. Ако моите глупаци не ме бяха напуснали, сега щяха да имат с какво да се занимават и добре да печелят, а не да се скитат из космоса и да очакват нещо да им падне на готово. И за мен е по-добре да се намирам там, където винаги съм била. Кой знае, може би някой ден разочарованите ми синове съвсем неочаквано ще пристигнат на Земята, а аз винаги съм готова да им простя и да ги посрещна както подобава. Жалко, че те наследиха характера на баща си. Той беше добър, но съвсем непрактичен човек, мир на праха му. Толкова по въпроса, няма да правя повече лирични отклонения. Заминаваме за старата Земя, за да си изградим собствена търговска база.