Христо Пощаков - Търговска одисея

— Да се сбогуваме с този добър ериданец — предложи Бени. — Повече от сигурно е, че скоро отново ще посетим тази мила планета.

— И аз така мисля — съгласи се Олк. — Само че забравихме да попитаме Крумха за начина на въвеждане в действие на хубавата и полезна техника, която закупихме. По никоя от лъскавите машини не видях сензори за пуск и стоп, нито пултове за извикване на програмите им.

— Изглежда изпуснахме най-важното — затюхка се съдружникът му. — Как може да сме толкова прости? Обезателно трябва да го попитаме, преди да си е тръгнал!

Крумха изглеждаше извънредно изненадан от зададения въпрос.

— Тук всяко дете знае как да борави с тях — насмешливо отвърна той. — Просто си помисляте, че те трябва да се включат и те започват да функционират. После започвате да им давате мислени заповеди, свързани с изпълнението на поръчката. Изключват се по същия начин.

Докато ериданецът се отправяше към товарното си превозно средство, той изглежда се сети за цената на продажбата и отново доби ядосан вид.

— Не ни се сърди! — извика след него Бени. — Би трябвало да ти е ясно, че нямаме вина за станалото.

— Довиждане! — провикна се Олк. — Пожелавам ти всичко най-хубаво и сигурно отново ще се срещнем.

Крумха махна с ръка и изчезна в кабината на возилото си. Така и не стана ясно дали остана със същото настроение.

— Знаеш ли, че поради последните събития изпитвам остър глад — каза Олк. — А хранителните концентрати, с които разполагаме, доста отдавна са ми омръзнали. Защо да не наредим на робата да извади един синтезатор на храни от трюма и да го донесе в общото помещение? Нека да се нахраним като хората, преди да тръгнем нанякъде.

— Прав си — съгласи се Бени. — И без това не е лошо да го изпробваме. — Можем да го накараме да произведе сандвичи с шунка или пилешко филе, които ще ми се отразят много добре. Повикай робота!

След като приключиха с тази операция, те затвориха входния шлюз, върнаха се обратна по късия коридор и не след дълго се изправиха пред чудесната машина, способна да произведе всичко, което се ядеше в галактиката.

Олк се изправи пред лъскавото й тяло и отправи мислена заповед, но това прекрасно домакинско чудо не искаше да се включи. Идеята за вкусен сандвич заседна в съзнанието на русия вехтошар и предизвика отделяне на слюнка в устата му, а той я преглътна в приятно очакване. Единственият индикатор на синтезатора примигна и на цветният дисплей под него се мярна някакъв неизвестен символ, после и двете устройства на синтезатора угаснаха. Магазинът на прецизната машина остана затворен и мечтаният сандвич не се появи.

— Опитай ти, с мен нещо не се получава — подкани Олк съдружника си, който направо изглеждаше възмутен.

Бени сбърчи вежди и отправи най-могъщата мислена команда, на която беше способен. След като индикаторът светна, той си представи огромен сандвич с апетитна миризма, който би следвало да бъде и леко затоплен. Индикаторът отново примигна и по дисплея отново се мярна някаква бледа форма, но след това признаците на живот в машината изчезнаха.

— Дявол да го вземе! — изруга Олк. — Да не би този мошеник да ни е измамил?

— Да слезем в трюма и да изпробваме и останалата стока. Нищо чудно този синтезатор да е бил повреден, но има още няколко. Не забравяй, че купихме всичко на старо и при това много евтино.

Те се спуснаха в товарния отсек и започнаха изпитанията. Останалите синтезатори упорито се съпротивляваха да ги нахранят. Пробите с машините за тъкани доведоха да същия резултат, той не се оказа различен и при микровълновите печки, апаратите за персонални аксесоари и шкафовете за производство на модно облекло.

Съдружниците се спогледаха доста унило.

— Измамили са ни, казах ти! — настоя Олк. — Напоследък навсякъде срещаме гадни мошеници. Още като го видях този Крумха, нещо в него съвсем не ми хареса. Последните ни парички пропаднаха!

— Не мисля, че е така — възрази Бени. — Ериданецът ми се стори много почтен, а сам виждаш, че машините изглеждат съвсем като нови. Вероятно причината е съвсем друга.

— Каква?

— Въпреки че тази планета се обитава от антропоидни същества, подозирам, че нашите и техните мозъци не работят в еднакъв режим. Може би амплитудите на излъчваните от нас мисловни вълни са различни, затова придобивките ни отказват да работят. Вероятно това се дължи на различния тип невронни връзки, синапси и аксони в нашето и тяхното сиво вещество или кой знае по каква друга причина. Не съм специалист по невро-физиология, но се досещам. Структурата на ериданския мозък несъмнено се отличава от човешката, а покупката вече е направена. Струва ми се, че няма да бъде много прилично, ако отново потърсим Крумха, за да му върнем закупеното, а той да ни върне парите. Не забравяй, че купихме всичко безкрайно евтино.