Христо Пощаков - Търговска одисея

— Нима съществуват ненужни вещи? — прозвуча учудено в мозъците им въпросът на главоногото.

— Разбира се, всичко на този свят остарява — заяви Бени.

— При нас не е така, всичките наши вещи се саморегенерират Домашните ни прислужници, уредите, битовата техника, кварите и дзоките.

— Квари, дзоки? — попита Бени с недоумение. — За какво става дума?

— За основните мултигратори на нашето общество. Няма да го разберете, затова по-добре се връщайте там, откъдето сте дошли.

— Не се ли интересувате от вещите, които предлагаме? — умолително се намеси Олк.

— Не съм сигурен. Трябва да се консултирам с Главния Съветник. Докато го направя, изчакайте в транзитната зала, там ще ви обслужат. Натам, моля.

Те влязоха в голямо кръгло помещение и близо до стената му забелязаха няколко прозрачни куба с леко вдлъбната горна повърхност, които изглеждаха подходящи за сядане. Отправиха се към тях и седнаха върху два съседни. След допира на телата им, в стъкловидната вътрешност на кубовете припламнаха разноцветни светлинки. В залата неочаквано се появиха няколко робота, които се плъзгаха насам-натам върху пластмасовите си колела с леко шумолене и извършваха някакви непонятни действия. Минутите се точеха една след друга и времето сякаш застина. Главоногото не бързаше да се появи.

— Тази работа взе да не ми харесва — проговори Олк и се размърда върху куба си. — Не изглежда много перспективна.

— Оставиха ни да седим като последни глупаци, сякаш не ги интересува, че ние сме им оказали честта да посетим тъпата им планета. С поведението си омаловажават пристигането най-известните вехтошари в галактиката — заключи Бени.

— Нищо не можем да направим, те дирижират ситуацията. Знаеш, че тези същества неотдавна са приети за член на Галактическата Общност и може би все още не са запознати с добрите маниери. Но не може да се твърди, че показват голяма неучтивост. Както виждаш ни поканиха да седим тук. От чутото досега ми се струва, че те все още нямат създадени търговски дружества — предположи Олк. — Дали изобщо се занимават с търговия? Ако се съди по голите им тела, едва ли имат особени битови интереси. Освен това не можеш да разбереш дали пред теб стои мъжки или женски индивид, понеже нямат изявени полови признаци. Един дявол знае как се размножават, може и да са двуполови. Спомняш ли си онези пихтиестите от Катриматрия? И те бяха голи, но поне имаха татуировки и се гримираха. Така можеха да се различават едно от друго.

— Ти си виновен — обвини го съдружникът му. — Докато аз се оправях с двигателите и програмирах импулса на прехода, ти можеше допълнително да се поровиш из информационните масиви, за да научиш нещо повече за тях. — Сега не ни остава друго, освен да продължаваме да чакаме.

— Слушай, Бени. Времето е пари, а ние в момента го прахосваме. Имам кроткото чувство, че ще бъде по-добре, ако послушаме съвета на главоногото и се насочим към друга планета.

— Винаги си бил нетърпелив. Помниш ли как на Секста чакахме почти три дни, обкръжени от вода като жаби в блато, но после продадохме трийсетина почти излезли от употреба холовизора, и то на добра цена. Бяхме ги събрали от някакво сметище за отпадъци на Алмагон, предназначено за бъдещо дезинтегриране.

— Беше щастливо изключение. Онзи случай е различен от сегашния. Земноводните от Секста се оказаха изключително мързеливи, за да ни окажат веднага нужното внимание, въпреки че в крайна сметка си платиха с лихвите. А тук ни обърнаха внимание, но след това като че ли ни позабравиха.

Сякаш дочул репликата, един от роботите се насочи към тях, спря се пред тях и от тялото му се подадоха телескопични манипулатори, които им поднесоха два прозрачни пластмасови флакона с жълтеникаво съдържание. Те ги поеха и се изгледаха недоумяващо.

— Би трябвало да е нещо хранително — отбеляза Бени. — Иначе за какво ще ни го дават? По космодрумите обикновено сервират храна и напитки.

— А ако имат намерението да ни отровят? — усъмни се Олк.

— Няма как да го разберем, освен ако не опиташ от съдържанието на флакона. Махваш капачката, стискаш и пробваш — заяви мъдро Бени.

— Тогава започвай с експеримента, аз ще те наблюдавам.

— Изглеждаш по-гладен от мен, затова ти давам предимство.

— Няма ли да рискуваме заедно? — заинати се Олк.

— Ти решавай. На мен нито ми се пие, нито ми се яде. Аз не бързам.

— Правиш се на много хитър. Не те е грижа, какво ще стане с твоя съдружник.

— Добре те познавам — ухили се Бени. — Ти винаги си по-гладния и по-нетърпеливия. Ако ти е чак толкова празно в корема, започвай! Освен това тези тук, с пипалата, са подписали Галактическата Конвенция и са длъжни да ни осигурят безопасност на пребиваване.