Христо Пощаков - Машинката за подстригване

Времето минаваше, а образът на Линда избледняваше в мъглата на тежкото ежедневие. Един ден Корки помисли, че трябва да свърши със себе си, безсмислието на живота му бе очевидно. Но той реши да загине геройски и единственото, от което се нуждаеше бе средство, което да му помогне да осъществи намерението си. „Цехът“ обезателно трябваше да бъде запален, даже да експлодира, собствения му морал го диктуваше. Въпросът беше с какво да предизвика пожара.

През следващите дни, Корки започна да се оглежда наоколо. Накрая стигна до извода, че на Дъмбо му бе стигнал умът да прекара нисковолтова, напълно обезопасена правотокова електрическа инсталация, която изключваше произвеждане на желаната искра. Всякакъв вид запалителни средства бяха забранени за употреба, оставаха… само бластерите. На всяка цена трябваше да открадне един от тях. Но как? Надзирателите не се разделяха с оръжията си дори в тоалетните. Не му оставаше друго, освен да измъкне бластер от някой от самите му притежатели и след това да стреля в най-близкия съд с концентриран алкохол. Макар че всъщност бе по-добре да застреля самия надзирател, защото в случай на внезапен пожар щяха да загинат и много невинни хора. Следователно подпалването на цеха трябваше да стане през нощта, но как…?

Мислите за осъществяването на намерението му толкова го измъчиха, че един ден не успя да се събуди навреме и бе вдигнат от нара си с ритници. Тогава Корки внезапно се вбеси, изстръгна тоягата от ръцете на мъчителя си, стовари я върху ненавистното му лице силният удар счупи носа му. После продължи да го налага където свари и докато измъкне бластера му, две други горили му се притекоха на помощ. След това така обработиха Корки, че безжизненото му тяло остана да лежи полумъртво върху твърдото ложе.

Когато дойде в съзнание, изненадано забеляза над себе си ангелски образ. Любимата му жена се беше надвесила над него и изтриваше с мокра кърпичка спечената кръв по лицето му. После тя го прегърна и неудачният пътешественик отново се разплака, този път от щастие. Наоколо се забелязваха въоръжени мъже, каските им носеха знаците на галактическата полиция.

— Линда! — промълви Корки, опиянен от радост. — Как ме намери?

— След като дълго не получих съобщение от теб, тръгнах по следите ти. На Лира III научих, че си тръгнал към доста зловещо място и взех необходимите мерки. Потърсих съдействието на галактическата полиция и както виждаш не пристигнах сама. Да ти призная, доста трудно те открих.

— Скъпа Линда! — възкликна той докато тя го влачеше към верижния транспортьор, неспособен да добави повече. В момента не искаше да узнае какво се е случило с Дъмбо и компания, макар че със сигурност е било доста неприятно за тях. В спомените му неволно нахлуха сцени от кошмара, през който бе преминал и Корки неволно започна да трепери.

— Успокой се, скъпи, вече всичко е наред — целуна го жена му, докато го настаняваше на седалката.

Едва тогава до него достигна простата истина, че всъщност машинката за подстригване на коса изобщо не му е била необходима.

© 2006 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13693]

Последна редакция: 2009-10-07 00:30:00