Христо Пощаков - Машинката за подстригване

Корки успя да спази указанията, въпреки че доста трудно откри търсения коридор. След като се настани на мястото си и пъхна картата-билет в съответната цепнатина, обикновеното пластмасово ложе с доста твърда възглавница бързо се плъзна в капсулата и той се почуди какво го очаква — все пак щеше да пътува в космоса за първи път. В 17:05 усети леко замайване, след това капсулата го изплю навън заедно с ложето. Изглежда, че това беше всичко.

Пътешественикът излезе от камерата и примижа от силната светлина, която струеше през прашните прозорци на единствения коридор пред него. На стената премигваше мътен надпис „Добре дошли на Кета II“, следователно се намираше където трябва. Потърси с поглед някакво информационно табло, но не го забеляза. В дъното на мръсния коридор, до вратата с надпис „Изход“ се виждаше някаква кабинка и той се приближи към нея, после почука на стъклото над тесния процеп на гишето й.

— Какво обичате? — надигна сънливо глава някакъв тип с набола четина по лицето и с вид на махмурлия.

— Как да ви кажа, пристигнах тук с особена задача — промънка Корки. — Търся машинка за подстригване на коса.

— Че за какво са ножиците и бръсначите? — искрено се учуди неугледния служител и му лъхна на алкохол — миризма, която добре познаваше от рехабилитационния център.

— Разбрах че тези машинки са се употребявали на вашата планета — настоя пътешественикът. — Искам да купя такава.

— Да, някога ги имаше, но не служеха за подстригване на коса, а за вълна и това беше много отдавна, преди да карантинират планетата поради овчата чума, която натръшка всичките тъпи животни, които иначе бяха доста полезни. Вълната беше скъп екологичен експортен продукт, сега на мястото на овцете пасат кози и млякото им отива за производство на кашкавал, но не е същото — приходите намаляха. А стригачите на вълна изчезнаха заедно с машинките си, търси ги на някоя друга планета. Тук никой не обръща внимание на косата си, обществото е дегенерирало. Освен това повечето я нямат, а на тези, на които все още им расте по главите им стигат грижите по крави, коне и кокошки.

Корки се сети за тези изчезнали от Земята животни и изпита известна тъга. Беше гледал някои архивни психо-картини, те изглеждаха доста мили създания.

— Какво да правя тогава?

— Отивай някъде другаде, тук дори няма къде да отседнеш — прозина се неугледния индивид.

— Добре, искам билет до Лингория — предаде се Корки, тъй като думите на служителя звучаха правдиво и той му повярва.

— Там пък какво ще правиш? Най-много да те изядат с парцалите. Впрочем твоя работа, подай кредитния си диск.

След като излезе от новата камера, донякъде обезвереният пътешественик попадна направо в някакъв прашен двор. Срещу него се намираше малка постройка с няколко дупки по покрива. Нямаше служител, който да го посрещне и Корки се запъти към нея. Стъпките му оставяха дълбоки отпечатъци в прахта, синьото слънце неистово препичаше през безоблачното небе.

Той спря пред разнебитената врата, плахо я отвори и влезе в тъмното помещение. Около няколкото маси във вътрешността му се бяха разположили мрачни на вид мъже, пред тях стояха бутилки и чаши, напълнени с тъмна течност. Беше попаднал в кръчма. Наоколо се разнасяше познатият алкохолен мирис. Зад плота на бара се извисяваше снажната снага на плешив гигант с вид на убиец, поне персонажите от трилърите в психо-картините изглеждаха така. Разговорите прекъснаха, всички наоколо мълчаливо го наблюдаваха.

— Добър ден — проговори полууплашеният пътешественик и се насочи към единствената празна маса.

Никой не си отвори устата, само гигантът учудено повдигна дебелите си вежди.

— Имате ли безалкохолна бира? — отново попита Корки, за да започне някакъв разговор.

— А ти имаш ли местна валута? — обади се кльощав мъж от близката маса, облечен в грозни дрехи. — С какво ще платиш?

— Как с какво? С кредитния ми диск.

— Ха, виж го тоя нещастник — обади се някакъв дебелак в съседство и си напълни чашата. — Като пристигат от майната си, какво ли си въобразяват?

— Може би ще ме насочите към някаква банка и там ще разрешат този проблем — несмело продължи Корки.

— Тук няма банки, а и защо ни са — избоботи гигантът зад бара. — лихварските къщи са напълно достатъчни. Кой уважаващ себе си лингорец ще замени златни и сребърни талари за пикливи галактически кредити. Те стават само за транспорт към места, където никой не ходи.

Околните одобрително се изсмяха на думите му.