Христо Пощаков - Машинката за подстригване

— Кредитния ми диск става ли за разплащане?

— Все още, но както е тръгнало… Лингорската валута все повече се налага на местния пазар.

— Къде мога да закупя билет до друга планета?

— При мен. Магнитните карти се намират в касовото устройство в корема ми.

— А къде мога да се нахраня?

— Засега никъде. След като се доберете до фермата, това ще стане възможно.

— Къде се намира административният ви център? — запита Корки, за да поддържа някакъв разговор, който изглежда ставаше все по-безперспективен.

— На остров Клара, той е най-големият и е дал името на планетата. Дотам се стига след десетина спирки, за около два дена, но на него няма да намерите къде да преспите — отвърна лаконично андроидът. — Няма хотели.

— Какъв е основния поминък на местните жители?

— Събират яйцата на григите от местните подводни ферми, те са основния ни експортен продукт. Тяхната консумация увеличава потентността на мъжете в галактиката и много се търсят. Григите са много кротки земноводни, пренесени от Лагартиха, тук се намериха чудесни условия за тяхното развъждане, а те се отплащат с приличен добив на яйца.

— Местното население употребява ли машинки за коса? — попита Корки с притаен дъх.

— Някога съществуваха, докато хората имаха растителност по главите си. Но после се разбра, че при събирането на яйцата от подводните полози, григите кой знае защо се плашат от нейното развяване във водата и продукцията им рязко намалява от получения стрес. Може би естествените им врагове са били космати и това предизвиква вкоренена наследствена реакция. Затова фермерите обезкосмиха собствените си поколения. Мисля, че стана преди два-три века, тогава ме бяха произвели.

— На тази планета има ли антикварни магазини? — попита с надежда обезнадежденият пътешественик. — Машинката може да е останала като антика за продажба.

— Няма такива — отряза го андроидът. — Фермерите са практичен народ. Всичко излишно се изхвърля.

Корки погледна в електронния си бележник подбрания от него планетен списък и рече:

— Като че ли най-добре е да си купя билет до Лира V. Изглежда, че тук нямам повече работа.

— Както желаете — отвърна андроидът. — Но ще трябва да заплатите за пристигането и връщането на аерокара.

— Добре. Притежаваш ли хипернетна връзка?

— Разбира се. Иначе как ще си върша работата?

— Ще изпратиш ли мое съобщение?

— Щом си платите, няма проблеми — отвърна андроидът и от гърдите му се измъкна тънка клавиатура.

Търсачът на ценната вещ набра нужния адрес и написа:

Скъпа Линда, изглежда, че ще се позабавя още малко. Много те обичам, вечно твой Корки, който те обожава!

Работата с машинката за подстригване на коса вече не му изглеждаше такава, каквато си я бе представял, но Корки бе наследил твърдия характер на някой от прародителите си и притежаваше голяма доза инат. Стиснал куфарчето си, той пристъпваше по нажежената настилка към сградата, която се намираше срещу местния терминал. Над околните пясъци трептеше маранята от неимоверната жега, тук-таме се забелязваха изгорелите шипове на някое самотно бодливо растение. Лира III не предлагаше особен комфорт, а вече умираше от глад и жажда.

— Цел на пристигането? — попита го местният митнически служител, изглежда че на тази планета бяха наложени по-строги правила на контрол.

— Туризъм — изтърси Корки първото му дошло наум.

— Запознайте се със списъка на забранените за внос артикули и попълнете декларация. — Ето, на онази клавиатура — показа той масичката встрани от него и почеса гъстата си брада — Впрочем разюзданото ви облекло нарушава тукашните морални принципи, ще трябва да го смените. На нашата велика планета живее строго религиозно общество, обърнато в правата вяра.

— Откъде да взема други дрехи? — попита пътешественикът и погледна към зелените си шорти, изпъстрени с ярко-червени цветчета. Сети се, че в куфарчето му се намираха панталон и яке с подгревател — беше ги взел за всеки случай, за евентуално студени планети, но тази съвсем не бе такава.

— Ще ви дам — озъби се митничарят.

След като приключи с формалностите, Корки нахлузи черното расо, което му бе поднесено и се замисли за външната жега. Добре че Лира III се оказа достатъчно цивилизовано място и аеро-таксито, което го откара до най-близкия град бе снабдено с прилична климатична инсталация, а както беше разбрал, там, накъдето се бе насочил, имаше магазини и хотели.

Не мина и час, и той се оказа настанен в съвсем прилична хотелска стая. Дори банята притежаваше отдавна изгубен земен лукс — истинска вана. Корки се замисли откъде ли докарват вода за такива цели, но случайно погледна през прозореца и забеляза заснежените върхове на огромни планини, обрасли с гъста растителност. Контрастът между пустинната местност, в която беше пристигнал и далечната панорама бе наистина забележителен. Пътешественикът се порови из паметта си и се сети, че основния експортен продукт на планетата бяха плодовете гуаки, които се отглеждаха в пустинята чрез капково напояване. Беше хапвал от тях по време на едно от свадбените си пиршества, спомни си, че бяха много скъпи, с невъобразимо приятен аромат и сърцевина, която се топеше в устата.