Христо Пощаков - Машинката за подстригване

Корки КАР-4709 потръпна блажено и се върна в реалния свят, изживяването на записа бе приключило. За пореден път беше усетил неповторимите чувства на своя далечен прародител, живял преди няколко века — тогава, когато сензорните трансмитери за мозъчен контакт вече са били в употреба, а машинките за подстригване на коса за жалост са пеели своята лебедова, тъжно бръмчаща песен.

Младият на вид мъж смъкна каската, отлепи контактните вакуумни чашки от слепоочията си, извади миниатюрния информационен носител от гнездото на предавателя и го постави в номерираната цепнатина на собствената му мнемотека, с която особено се гордееше, тъй като бе официално регистрирана.

Погледът му разсеяно обиколи уютната всекидневна и се спря на другото кресло, поставено в сепарето за приятно прекарване на времето. Настанена удобно в него, жена му блажено се бе отпуснала. Съвършените й гърди се повдигаха учестено, ръцете й импулсивно се вкопчваха в облегалките, по красивото й лице танцуваше израз на наслада от психо-картината, подбрана от нея. Той се наведе към семейния развлекател и погледна дисплея му, за да установи наименованието й. Беше „Спасението на доблестния Виктор“, включена в историята на любовната класика, една от любимите на Линда КОВ-2012, последната му съпруга.

Корки я погледна още веднъж, в душата му нахлу лошото чувство на неясно неудовлетворение и той побърза да тръсна глава, за да го прогони — може би си въобразяваше, че не всичко е наред в отношенията им, но все пак… Не, този път бракът му не трябваше да се проваля. В никакъв случай!

Напоследък в съзнанието му все повече се загнездваше натрапчивата идея, че неговото спасение се криеше в гребена, машинката за подстригване и може би ножиците, употребявани от жената на далечния му предшественик. Свещенодействията й в този деликатен процес определено създаваха атмосфера на неповторима интимност — нещо, което напоследък като че ли не му достигаше. Той все още усещаше сензорните възприятия от записа — ласкавото движение на гребена по главата си и нежното докосване на женски пръсти, които гальовно подръпваха кичурите на неговия предшественик, придружени от приятното бръмчене на милата машинка. Да те подстригва собствената ти жена бе неописуемо с думи действие, което създаваше чувство за душевно единение — даже и най-приятният сексуален контакт не бе в състояние да го замени. Далечният му предшественик не напразно беше оставил този неповторим запис, който сякаш отправяше зов за съпричастност между половете, отправен към следващите поколения.

Корки и Линда се бяха открили в хипернетната мрежа, в една от стаите за запознанства на хора със сериозни намерения, която предлагаше пряк визуален контакт и директни разговори. По това време и двамата бяха попрехвърлили почтената сто годишна възраст, но съвсем скоро бяха преминали през процедура за телесна регенерация и изглеждаха достатъчно млади. Тя беше руса и синеока, с чудесно закръглени форми и дълги крака, а той строен и мускулест — с високо чело, пъстри очи и правилен нос. Те се харесаха взаимно, после компютърната обработка на задължително попълнените от тях въпросници бързо установи предпоставките за евентуалното им съвместно съжителство — добра генетична съвместимост, еднакви предишни несполуки, общи вкусове и сродни мечти. Първоначалното привличане от срещата им във виртуалното пространство бе толкова силно, че те веднага сключиха едногодишен брачен договор, отворен за автоматично продължаване. В ерата на хиперпространствените връзки и нулевите преходи фактът, че Линда живееше на някаква дълбоко неизвестна планета в другия край на галактиката, нямаше съществено значение. И тя пристигна при него, на старата Земя — все пак всеки разумен индивид в познатия космос смяташе пребиваването на нея за по-престижно.

В началото на брака им любовните каски за пряка невронна връзка осигуряваха висока чувствителност на сексуалните им изживявания, впоследствие размяната на записи от по-значими събития от живота им доста ги сближи, но после…

… в него се появи чувството на известна неудовлетвореност. След половин година съвместно съжителство, всичко свързано с техните битиета му стана до болка познато, сивотата на ежедневието не предлагаше пъстър букет от нови изживявания. Усещането за съпричастност сякаш бавно се губеше, а Корки не желаеше отново да се занимава с търсене на нов брачен партньор, защото новата му жена все още достатъчно му харесваше. Ако успееше да възстанови взаимната първоначална хармония на собственото си душевно равновесие, никога нямаше да се раздели с нея. И той беше стигнал до извода, че действията с гребена, ножиците и машинката за подстригване, сигурно щяха да му помогнат за това — така, както бяха помагали и на неговия предшественик.