Христо Пощаков - Машинката за подстригване

След като се нахрани в ресторанта на хотела, реши да се поразходи из града. В чантичката, окачена на колана под расото му, за всеки случай тежаха обменените лингорски талари.

Навън гледката беше доста скучна. По улиците се забелязваха редки минувачи, от време на време по тях преминаваха сиви на цвят превозни средства. Надписите на магазините бяха изписани с черни букви върху тъмно-червен фон, витрините бяха строго и скромно подредени, наоколо цареше атмосфера на видима унилост. На всеки площад се забелязваше внушителна сграда със заострени кули, на чиито вход бе написано „Ритуален храм“.

Корки стигна до един от магазините за битова техника и влезе във вътрешността му.

— Какво обичате? — посрещна го продавач с доста кръвожаден вид. Дългата му коса падаше върху раменете, брадата му беше клиновидно подстригана. На пластмасовата табелка, окачена на расото му беше изписано името му — Абдел 3217. Изглежда че на тази планета роботите не бяха за предпочитане.

— Търся особен артикул — рече Корки. — Машинка за подстригване на коса. От хипернетната справка разбрах, че тя се е употребявала на вашата планета.

— СЪЩЕСТВУВАЛА Е — натърти Абдел и ядосано посегна към червения сензор на плоската кутийка, която се намираше върху щанда му. — Вие посветен ли сте?

— В какво?! — учуди се Корки.

— В нашата религия, естествено — тросна се продавачът. — И защо тук винаги трябва да се домъква някой досаден еретик, който да опорочава свещеното естество на нещата? Но ние му отдаваме заслуженото — промърмори той сякаш на себе си.

— Какво искате да кажете? — смутолеви объркано пътешественикът и докато продължаваше да се чуди за какво става дума, в магазина нахлуха двама брадати мъжаги с черни полицейски униформи, които го събориха на земята, после бързо щракнаха белезници върху китките на ръцете му. Докато го обработваха, завързаната им на опашки коса гневно се мяташе насам-натам, а лицата им се тресяха от погнуса.

— Протестирам! — извика Корки. — Това е противозаконно, нищо не съм направил!

Единият от полицаите измъкна дебела палка и я стовари върху главата му.

Когато новопристигналият се осъзна, вече лежеше на твърдия нар в затворническа килия. Забелязал, че е отворил очи, обраслият гъсти и дълги косми съсед по нещастие се размърда.

— Казвам се Хамид — проговори той. — За какво си тук?

— Откъде да знам? — отвърна Корки. — Влязох в един магазин да потърся машинка за подстригване на коса, после се домъкнаха полицаите и ме арестуваха.

— Ай, ай, ай — възкликна съкилийникът му. — Познава се, че си друговерец и затова не носиш брада, но в голяма беда си попаднал. — Като нищо ще ти лепнат двайсет годишна присъда. Ти си осквернил догмата на свещените пръчици.

— Можеш ли да ми обясниш? Не съм оттук — отпаднало помоли неудачният пътешественик.

— То си личи. Само един идиот е в състояние да потърси да купи такова нещо. Ела по-насам да ти обясня, тук и стените имат уши — прошепна Хамид. — Преди стотина години първият ни пророк Галимад, който се отличил във войната против неверните килмерийци като унищожил двадесетте им военни бойни единици, се завърнал на Лира III и бил обсипан с големи почести. След това направил военен преврат, завзел властта и после получил просветлението, което довело до основаването на сегашната ни религия, а тя включва носене на дълги коси и бради. Но с въвеждането й, Галимад си създал много врагове и един от тях, който бил негов генерал на име Масауд, успял да извършил нов преврат и го арестувал. Първоначално го натикал в затвора, след това го направил за посмешище на централния площад на града. Изправил го на импровизиран подиум и публично остригал с машинка главата и брадата му, после изгорил космите им пред всички, които се били насъбрали да гледат тъжното зрелище. Галимад не издържал на оскърблението, отказал да се храни, спрял да пие вода и умрял от мъченическа смърт. Но той вече имал последователи, които един ден се вдигнали на бунт, отрязали с бластер главата на Масауд и дълго я търкаляли по улиците на града, докато всички изтръпнали в ужас и покорно приели новата чиста вяра, която не пречела на традиционния експорт на гуаки и с нищо не застрашавала участието на Лира III в Галактическата лига. Тогава се въвели и свещените пръчици, а машинката за подстригване станала символ на най-голямото зло, което някога е съществувало в космоса, нещо като знак на дявола.

— За какво служат тези пръчици? — попита плахо Корки.