Христо Пощаков - Машинката за подстригване

Мислите на младоженеца се съсредоточиха върху темата за човешката окосменост, която подлежеше на модни влияния. Телата на собствените му дядо и баба по майчина линия бяха голи като охлюви, докато по бащина му изглеждаха прекалено космати, може би поради факта, че някога бяха пристигнали от далечна периферна планета с доста сурови условия на живот. Но докато бяха живи, той еднакво обичаше и едните, и другите. От тях бе научил, че сегашният му външен вид се дължеше на необикновено популярния за времето си сериал „Гордостта на викингите“. Повлияни от него, баща му и майка му бяха поръчали генетичното оформяне на бъдещия му организъм до най малки подробности, дори бяха подбрали леко червеникавия оттенък на тъмната му коса и тънкият му прав нос, за което им беше благодарен — винаги когато се оглеждаше в обемния отражател, той се харесваше. Наистина, в днешни дни хората изглеждаха достатъчно красиви, но Корки бе на мнение, че добрата гъста коса винаги подобрява външния вид на всеки човек. Радваше се, че и родителите на Линда също бяха взели подобно решение.

Гребените и ножиците все още се продаваха тук-таме или можеха да се изкопират в матричните молекулярни възпроизводители, но проблемът с намирането на машинка за подстригване беше неимоверно по-сложен. Роботите-бръснари бяха изчезнали преди няколко века, за да бъдат заменени от роботизирани лазерни каски за подстригване, които и досега предлагаха каталог от над три хиляди вида прически. По тази или друга неизвестна причина, машинките за подстригване бяха изчезнали дори от архивния холосайт на Централния музей по битова техника, където преди са се поддържали техните обемни изображения. При написване на думата „машинка за подстригване“, в универсалната хипернетна търсачка неизменно се появяваха няколко хиляди модела лазерни каски. За да намери такова ценно за него изделие, не му оставаше друго, освен да се порови из хипернетните връзки с други по-изостанали планети, където добрата традиция може би все още съществуваше. И докато Линда продължаваше да се вкопчва в облегалките на креслото си, обзета от приятните изживявания на психо-картината, той нахлузи каската за връзка с хипермрежата и започна важното търсене.

Зарови се в сайта за статистически данни и първоначално избра петдесетина планети с по-изостанала икономика, след това елиминира онези от тях, чиито периоди на овладяване бяха по-късни дати от тази на записа, който притежаваше. След около час, усилията му като че ли се оправдаха. Успя да намери няколко, които изглеждаха съвсем западнали, но времето на тяхното заселване съвпадаше с онова на далечния му прародител. Въпреки донякъде простоватия начин на живот на коренното им население, те все пак разполагаха с хиперпространствена връзка и терминали за нулеви преходи. Но най-важното му откритие бе, че на всяка от тях съществуваше терминът „машинка за подстригване“ и следователно там все още ги произвеждаха. Тогава Корки взе подходящото решение. Транс-преходите бяха скъпо нещо, но той бе правил спестявания почти осемдесет години и можеше да си го позволи. Освен това в оздравителния център, в който работеше като рехабилитатор, не беше ползвал месеци натрупан през годините отпуск. Оставаше да се разбере с Линда и ако тя наистина го обичаше, щеше да приеме краткото му отсъствие. Но съществуваше възможността и да остане неразбран в благородните си намерения, затова идеалният вариант беше да я изненада. И не трябваше да отлага изпълнението на замисъла си, а веднага да действа.

Корки отиде в спалнята и бързо приготви малкия си багаж. Опипа по навик кредитния си диск, който винаги се намираше в джоба на ризата му, взе малкото красиво куфарче и преди да излезе от жилището си записа върху домашния информатор следния текст:

Скъпа Линда, не желаех да ти прекратя удоволствието. Наложи се да замина от Земята по важна работа, едва ли ще се забавя повече от седмица. Целувки и прегръдки,

Вечно твой

Новоизпеченият пътешественик напусна малкото си жилище, разположено в една от клетките на огромния мегополис, спусна се до подземния етаж на вакуумното метро и се отправи към най близкия терминал за нулево транспортиране.

— До Кета II — съобщи той на роботизирания касиер, набра на пулта му индекса на планетата и пъхна кредитния си диск в цепнатината на корпуса му.

— Коридор „46“, камера 117C — отвърна изкуствен глас и от съседната цепнатина се подаде магнитната карта за удостоверяване на пътуването. — Транспортен импулс в 17:05 часа, в 17:00 да сте заел мястото си в титановата капсула, противен случай билетът ви става невалиден.