Христо Пощаков - Машинката за подстригване

— Шт-т-т тихо! — уплашено просъска Хамид. — Също за подстригване, но само при свещен ритуал. След като се запалят, краищата им започват да тлеят, после с тях се изгарят прекалено дългите косми.

— Аха, започвам да разбирам. Не съм очаквал такова нещо да дойде до главата — въздъхна измъченият човек. — Какво ще ме посъветваш да направя? Имам и малко златни лингарски талари. Тук са — потупа се той по корема.

— Да не си помислил за подкуп! — ужаси се Хамид. — За такова нещо могат да ти отрежат ръцете. — Най добре ще бъде да се покаеш. На процеса падни на пода пред съдиите и удари три пъти главата си в него. Може пък и да се смилят над теб, все пак си чужденец.

— А ти за какво си тук? — полюбопитства Корки.

— Не ми бери грижата, моята е по-лесна. Най-много да ми лепнат няколко месеца. Ядох месо от кумарга, но то принадлежи едва към третата степен на ерес. Да ти призная много е вкусно, но между нас да си остане. Заради това удоволствие си заслужава да прекараш в затвора няколко месеца.

Обзет от тъжни мисли, Корки се върна на твърдото си ложе, отпусна се и отново заспа. „Линда, Линда! — шепнеха устните му по време на неспокойния му сън.“

Едва след седмица пазачите го отведоха до затворническата кола и той стигна до съдебната зала. По време на процеса изпълни стриктно съветите на Хамид и получи възможно най-лека присъда — едноседмичен затвор, който вече беше изкарал и заповед за незабавно напускане на планетата. Освен това екстрадирането му беше на държавни разноски. Когато го попитаха къде иска да отиде, той посочи Енигма, една от най-далечните планети в периферията на познатия свят. След като отново се оказа в камерата за нулево транспортиране, вече го бяха обзели определени съмнения. Дали не трябваше да се откаже от идеята си или трябваше да продължи да я осъществява? Спомни си, че беше дочул един от съдиите да казва: „Отива точно там, където го заслужава“.

Не, Корки не беше от тези, които се предават лесно, не бе в характера му.

Енигма се оказа сурова планета, върху която бушуваха снежни виелици, беше пристигнал в най-неподходящия сезон. Преди да излезе от сградата на нулевия терминал, той отвори куфарчето, което носеше и извади от него скромните си вещи. Обу панталона, нахлузи единствените обувки, които бе взел и навлече якето с подгревател. След това бръкна в чантичката със златните талари и заплати на служителя за транспорта с верижната машина, която щеше да го откара до най-близкото селище. Докато се разплащаше, забеляза особения му втренчен поглед, насочен към чантичката. Изглежда, че и тук галактическите кредити не бяха много на мода.

Водачът на транспортьора се оказа невероятно брадясал, но това сигурно не се дължеше на религиозни причини, а на естеството на местния климат. Но от друга страна този факт създаваше реални предпоставки за намирането на ценната вещ, за която беше тръгнал.

— Къде ще ми препоръчаш да отседна? — зададе той по пътя обичайния си въпрос.

— В кръчмата на Дъмбо, къде другаде — сякаш се учуди водачът. — На горният етаж има няколко стаи за гости.

Корки нямаше много приятен спомен от кръчмите, но се примири. Тази, в която пристигна не се отличаваше много от онази в Лингория. Разликата бе единствено в бармана — беше дребен индивид с плешива глава, който бе наредил на поставката до крана за бира няколко бластера. Посетителите по околните маси бяха мрачни типове, които не вдъхваха доверие.

— Вие ли сте господин Дъмбо? — попита учтиво Корки. — Трябва ми легло за преспиване.

— Аз съм същият. Качвай се на горния етаж. Разполагай се в първата стая вляво — отвърна барманът.

Корки последва съвета му и донякъде се учуди, че не го попитаха за заплащане. След това се върна на долния етаж, за да разузнае обстановката и седна пред плота на бара.

— Какво да ти налея? Водка, уиски, джин, бира? Ама да знаеш, всички тези напитки са местно производство.

— Имате ли безалкохолна бира?

— Какви са тези глупости и то в този студ? — удиви се Дъмбо. — Не видя ли какво е навън? Времето е подходящо за мъжки питиета, приятелю, впрочем как се казваш?

— Корки — представи се новопристигналият и се намести на високото столче, доволен, че се завързва разговор.

— Какъв вятър те е довял насам? — полюбопитства барманът.

— Може да звучи необичайно, но търся да купя машинка за подстригване на коса. Разбрах, че на тази планета може да се намери.

— Зная за какво става дума — каза Дъмбо и се почеса по темето. — Дядо ми имаше такава.