Христо Пощаков - Машинката за подстригване

— Искаш ли бира, ще трябва да си я изработиш — продължи той. — Ела да умиеш чашите, напоследък много са се натрупали, а тук не използваме миялни машини. Може да почистиш и пода. Добре че от време на време пристига по някой голтак, за да ги свърши тези работи.

— Как мога да стигна до най-близкото населено място? — попита уплашен Корки.

— Никак. Нямаш пари. Така че хващай се на работа или продължавай да зяпаш от мястото си, но ако дойде клиент ще се пръждосаш.

— Не мога ли да тръгна пеша? Сигурно не е много далеч.

Този път смехът беше гръмогласен.

— И мислиш ли докъде ще стигнеш? — обади се съседът на кльощавия. Нали като минеш край първата дупка с гнездо на гумби, някоя от тях ще те излапа заедно с подметките. Те напоследък много са се развъдили.

— А вие как се оправяте с тях?

Въпросът му извънредно го изненада, може би защото му изглеждаше съвършен в глупостта си.

— Според тебе за какво са генетично изменените коне и бластерите? Гумбите ще нападнат само невъоръжен глупак като теб, те не са толкова прости.

Жестоката истина най-сетне достигна до съзнанието на Корки, наистина нямаше къде да отиде.

— Къде мога да си купя билет за друга планета? — плахо попита той.

— В столицата, но тя е далеч от тук. Обикновено до нея се стига с пътническия дирижабъл, кога за два, кога за три дена. За какво си губиш времето да разпитваш, след като не можеш да поръчаш и една бира? — отбеляза кльощавият човек.

Нещастният пътешественик най-сетне разбра, че се е насадил на „пачи яйца“, беше чувал такъв израз от дядо си.

— Един последен въпрос — обади се унило. — На тази планета съществуват ли машинки за подстригване на коса?

Този път смехът беше толкова гръмогласен, че пушеният свински бут, който висеше зад гигантския барман се разклати.

— Ти да не си паднал от Марс бе, мой човек — едва произнесе огромният мъж, който се беше хванал за корема. — Кой ще се занимава с такива глупости?

— Но те съществуваха като наименование в архивния сайт на планетата — плахо възрази Корки.

— Кой знае откога не е подменян, сигурно от няколко века — отбеляза кльощавият. — Пък и за какво ли да го обновяват, и без него си живеем добре.

Нямаше повече въпроси. Здравият разум надделя и Корки мълчаливо се отправи към трите мивки зад бара, препълнени с мръсни чаши.

След двуседмична работа успя да заработи за покупка на бластер на старо и билет до столицата, после успя да се добере до близкото селище, за да продължи с дирижабъла. Докато го чакаше, той се замисли за преживяното дотук. От разговорите с лингорците бе разбрал, че не винаги статистическите данни за икономиката на дадена планета отговаряха на фактическото състояние на нещата. Недрата на Лингория бяха богати на скъпоценни метали, автоматичните мини и „справедливата“ социална система позволяваха на коренното население да се занимава с контрабандния им износ и да мързелува в по-голямата част от времето си. Прашният двор пред камерите за нулево транспортиране беше само външно прикритие, зад тях се намираха обширни подземни складове за „експорт“ на готова продукция и масивни транспортни терминали. Сивата планетна икономика мамеше Централното правителство с прикриване на данъци, но всеки тук си живееше сравнително добре. Мъжката част от населението беше нехайна към външния си вид, повечето от представителите му не си правеха труда дори да се обръснат, останалите използваха остарели модели роботизирани бръснарски каски.

Корки пристигна в столицата, купи си билет до Клара III и дори успя да смени добра сума в местна валута, защото бе разбрал, че тя успешно върви и на други планети. Преди да тръгне по обратния път към камерата за нулево транспортиране, той се отби в един от малобройните хипернетни центрове, за да отправи до Линда следното съобщение:

Много те обичам. Малко се забавих по пътя, но скоро ще се завърна.

Вечно твой

После захвърли бластера в първото срещнато дезинтеграторно кошче за отпадъци.

Повърхността на Клара III се оказа покрита с вода, от която се подаваха неизброимо число острови, достатъчно спретнатия нулев терминал се намираше на един от тях, а в коридора пред камерите му се намираше даже пейка за сядане. Наоколо се разхождаше лъскав андроид, който обслужваше редките пътници.

— Къде да се настаня? — зададе Корки първият, доста практичен въпрос.

— Във фермата на Абаргор, само той дава стаи под наем — отвърна андроидът. — Намира се на около час път с аерокар, но ще трябва да почакате. Транспортът минава веднъж дневно и само тогава, когато се появят пътници.