Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Преди да си замине, Барди поговори с някои от местните капитани на кораби, които му предоставиха няколко морски карти.

На следващият ден основната войска потегли обратно. Преди да стигне до бившата граница със Сандирия, военната колона отново се раздели. Дого, трима от бойците от специалната част, два от джиповете и по-голямата част от войниците тръгнаха към новата столица на Обединеното кралство, а останалите, заедно със стотника Заган, Свенсон и двете превозни средства насочиха към замъка на крал Рогонал. Барди ги изчака да се отдалечат, възседна врата на Дзог и двамата излетяха в същата посока.

След около час полет, господарят на остров Ере се приземи до вече възстановената казарма, скочи от драконовата шия и се затича към самотната посрещачка, която го очакваше. Любимата му Хелга дни наред не бе откъсвала поглед от небето.

Изминаха десетина дни. Барди се приготвяше за напускане на Ландирия, тъй като новият му сан изискваше да се премести в замъка на Диотемий. Междувременно въвеждаше Рок в бъдещите му задължения, запознаваше го с местните хора, подреждаше багажа и припасите в камиона. Намери за справедливо да задели част от тях и единият от компютрите за нуждите ̀на новия областен управител, на когото дължеше толкова много.

Вечерите на повелителят на Обединеното кралство преминаваха в обществото на Рок, Лина и Хелга. Изтегнати върху мечешките кожи пред камината в стаята на Рогонал, двете двойки разговаряха или гледаха филми, опитваха различни питиета или хапваха деликатеси. Женската част на компанията бързо усвояваше английски, водачът на отделението също не изоставаше в изучаването на ландирския език, тъй като новата му длъжност задължаваше да го знае. Поела ролята на жива граматика, Лина усърдно му помагаше, а погледнато отстрани, двамата изглеждаха извънредно увлечени един в друг.

Горо понякога се присъединяваше към компанията и когато станеше дума за яйцата на Дзог, винаги се подхилваше. Уговорката с него беше да остане още два-три месеца в Ландирия, за да служи като преводач Рок Свенсон, докато той научи по-добре местния език и след като снеговете започнат да се топят, да се премести в замъка на Диотемий, където щеше да се радва на по-големи удобства и клиентела.

С всеки изминат ден, Дзог все повече нервничеше, дори увеличените дажби от овче месо не можеха да го успокоят. Отново заваля сняг и този път снежната покривка успя да се задържи, което го караше да зъзне. Той се надигна от мястото си в близост до казармата и влезе в замъка, после се вмъкна в студиото. Барди се намираше там и подреждаше последните си вещи в карусерията на камиона.

— Време е да изчезвам оттук — заяви твърдо драконът. — Навън вече е много студено, затова отивам в пещерата на Гейла. Трябва да следя как върви излюпването на яйцата, а ти ако искаш продължавай да си стоиш в този мизерен замък.

— Досега никой не ти е попречил да спиш в студиото.

— Да, но навън все някой трябваше да пази.

— За какво тогава са караулите?

— Не може да им се има голяма вяра на тези бивши селянчета.

— Войната свърши, забрави ли?

— Там е работата, че не съм. Но след като ми го припомни, още утре си тръгвам.

— Моля те, изчакай още съвсем малко. Подготвям голямо за мен събитие, искам и ти да присъстваш на него.

— Какво толкова ще става?

— Аз и Рок ще се женим за Хелга и Лина. Снощи го решихме, а този акт донякъде е съобразен и с местния морал. Не можем дълго време да спим с любимите си, без легализирането на връзката ни. Искам те за кум.

— Защо, аз не ставам ли за такъв? — запита Горо, който безшумно бе вмъкнал в студиото и бе застанал зад тях.

— Погледнато обективно, заслугите на Дзог са доста по-големи от твоите, освен това той се е показал като по-добър приятел.

— Ако не бях аз, и досега щеше да си стоиш в Бягай-по-далече-от-тука. Вече ми стана ясно, че не ме уважаваш достатъчно, следователно няма смисъл да се навъртам около теб. Разбери, че искам да отида не в Сандирия, а в Холивуд. Кога най-сетне ще го направиш? Не ми харесва да бъда преводач на Свенсон, много се изморявам.

— Не се прави на толкова обиден. Ще потърпиш още някой друг месец, освен това в Сандирия ще ти хареса.

— Не разбра ли, че не искам да остана на този тъп остров?

— Съжалявам. Няма да стане. Обещах да те върна в Холивуд, но вече е невъзможно.

И Барди му разказа за появата на Гургила Кико и неговото признание.

Горо изглеждаше напълно съкрушен, докато Дзог беше доста по-равнодушен.