Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Защо не го каза по-рано? — попита магьосникът.

— Едва ли това щеше да промени нещо.

— Не се занимавай повече с този страхопъзльо — произнесе презрително драконът. — Има ли някъде сражение, съвсем не го търси наоколо.

— Гледай си тъпите яйца и не се занимавай с мен — озъби се магьосникът.

— Какво каза?! — изрече заканително драконът и застрашително разтвори страшната си паст. — Сега ще те опека, нещастнико.

— Нещо си обещахте взаимно — каза Барди и закри с тяло възрастния човек.

— Той пръв почна да ме дразни — изпищя зад гърба му Горо.

— Дръпни се, за да привърша веднъж завинаги с това нищожество! — прохърка Дзог. — Той трябва да си получи заслуженото. Ако все пак реша да не го опека, поне ще го наплюя.

— Не е прилично — отсъди Барди. — И никак не е типично за дракон, който претендира за възпитание.

— Винаги съм си бил невъзпитан — възрази грамадното страшилище, ни по всичко личеше, че ядът му започва да преминава. — Ще му простя за последен път. Забранявам му да се занимава с моето поколение.

Горо нерешително се подаде зад гърба на младия мъж.

— Извинявай — изрече примирително. — Не знаех, че си толкова докачлив.

— Хммм — избоботи Дзог и излезе от студиото.

На следващия ден вътрешността му отново се превърна в празнична зала. По липса на друго, по-подходящо лице, сенешалът Монти извърши венчавките. По време на брачната церемония, Барди и Рок се чувстваха донякъде неловко, докато Хелга и Лина бяха на върха на щастието си. Гургилът Кико, който се завъртя над главите на младоженците си помисли, че едва ли нещо повече можеше да направи по отношение на съдбите на тези, над които бе прострял своята опека, както и на свързаните с тях хора.

След като печените елени и прасета бяха нападнати и унищожени, последните запаси от бирата на крал Рогонал продължиха да изчезват в коремите на изпотените от танцуване гости, а бутилките с уиски обикаляха от уста на уста. Музиката от уредбата тресеше импровизираната зала, сватбеното тържество продължи до зори. През това време Дзог се бе сврял в един ъглите на студиото, за да не пречи на пируващите и замислено предъвкваше поредната си овца.

Едва дочакал изгрева на слънцето, той излезе от замъка, засили се с неудържим устрем и литна към пещерата на Гейла, където се мътеха бъдещите му деца.

Крал Барди направи еднодневна почивка. На следващата сутрин настани Хелга в кабината на камиона, после го заобиколи, седна до съпругата си, хвана големия волан и го подкара. В страничното огледало за обратно виждане дълго се забелязваха махащите за довиждане ръце на Рок, Лина, Монти и Заган. Уговорката с тях беше на всеки три месеца да го посещават в замъка в Сандирия.

Младоженецът бе отказал за каквито и да са придружители. Беше добре въоръжен, страната бе освободена от черната напаст и нямаше от какво да се притеснява. В кабината бе топло, дебелите гуми на камиона уверено оставяха дирите си в дълбокия, почти трийсет сантиметров натрупан сняг. Барди прекалено добре познаваше релефа на терена, за да се отклони от правилния си път. Без каквито и да са произшествия, някъде към привечер пристигнаха до замъка на нещастно загиналия крал Диотемий. Бяха посрещнати от Дого, сенешала Горголан и двайсетина войника, които бяха изпънали телата си като струни. Дзог беше успял да разпространи новината за женитбата, така че и на Хелга бяха оказани необходимите царски почести.

Времето до пролетта измина неусетно. Децата на Дзог се излюпиха успешно от яйцата си, на бял свят се появиха две женски и едно мъжко дракончета. Гордият баща ги кръсти Мона, Луна и Дорго. Горо пристигна в замъка и се зае с усъвършенстването на английския език на кралицата, но този път изглежда оставаше доволен от заниманията си с нея. Барди прибра форда от замъка на Рогонал и на няколко пъти я разходи с колата по равните пътища на Сандирия, което спомогна да опознае по-добре нови, непознати досега кътчета на Обединеното кралство. В останалото време, той бе извънредно зает с решаването на държавните дела, но не забрави да раздаде на селяните донесените от него семена на неизвестни за острова зърнени и зеленчукови култури, както и да обясни начинът на тяхното отглеждане. Амбициозните му замисли бяха толкова много, че за да ги осъществи, едва ли щяха да му стигнат няколко живота.

Първата основна задача, която си бе поставил, бе да организира защитата на острова, като за целта трябваше да се създаде могъщ боен флот и да се построят редица крайбрежни крепости. Той непрекъснато събираше местните майстори железари и дърводелци, като ги учеше на техническа грамотност и разчитане на чертежи. Докато в двете корабостроителници на кралството се строяха кораби от нов тип, около замъка вече изникваха работилница след работилница и къща след къща. Очертаваше се разрастването на голям град, подходящ за една столица. Засега първите придобивки на населението му бяха прави павирани улици и канализация, изпълнена от зидани камъни.