Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Изводът му бе окончателен, той трябваше да го сподели с Дзог.

Изминаха няколко месеца и флотилията, предвождана от адмирал Нелси, най-сетне се завърна в родното пристанище. Новините бяха съвсем радостни, бойните ромтски кораби бяха напълно унищожени. Разрушението не бе отминало и редица крайбрежни селища, в които бе забелязван вражески гарнизон.

Не мина месец и в Славна Победа пристигна делегация на врага. Императорът на ромтите Отивиан, предлагаше подписване на доста унизителен за него мирен договор. Той предлагаше спиране на експанзията си на запад от континента, митнически улеснения за търговските кораби на Обединеното кралство и процент от събираните от него данъци. В случай, че договорът за вечен мир се подпишеше, като израз на добрата си воля императорът щеше да подари петстотин хиляди крини хлебно зърно.

Крал Барди си придаде известна важност, но на следващия ден положи подписа си в тронната зала. Предложението на Отивиан напълно съвпадаше с неговите намерения. Обединеното кралство се нуждаеше поне от двадесет годишна почивка от войни, за да изгради могъща промишленост и да стане съвсем непобедимо.

— Съобщи на императора си, че ако наруши и едно от уговорените условия, ще дойда в столицата му, за да го обеся лично — заяви той на водача на пратеничеството.

Едрият мъж срещу него почервеня, но отправи нисък поклон и делегацията бързо се измъкна от залата.

Кралят се отправи към бившите покои на Диотемий, които сега бяха негови и влезе в приемната. Пред взора му се откри доста пъстра картина. Докато децата му се боричкаха с дракончетата, като гледаха да ги дръпнат за опашките, кралица Хелга се бе разположила на един от облечените с кожа фотьойли и въпреки олелията, спокойно и съсредоточено плетеше някакъв пуловер. Тя вдигна погледа си към него и му се усмихна. Семейната идилия бе толкова очевидна, че той за миг изпита неудобство от толкова много уют и щастие.

— Здравей, скъпи — каза Хелга. — Приключи ли с държавните дела?

— Подписах мирен договор и отпратих делегацията на ромтите. Изглежда скоро няма да има война.

— Какво по-хубаво от такава вест? Но напоследък видът ти не ми харесва, изглеждаш твърде напрегнат. Мисля, че трябва да си починеш. Отдели десетина дни, предлагам ти да отидем на гости на Рок и Лина. Ще видиш родната си Ландирия, ще прекараме чудесно в тяхната компания.

— Сигурно имаш право. Доста се преуморих напоследък. Освен това отдавна не съм се виждал с приятели.

— Какво чакаш тогава? Започвай с Дзог и Горо. Виждам, че семейната среда донякъде ти досажда.

— Не е точно така, но ще те послушам. Признавам, че тук е прекалено шумно.

— Свикнала съм с децата, а ти тръгвай.

Барди изпълни съвета на жена си. Мина през стаята на Горо, взе го със себе си и двамата се запътиха към обора на Дзог. Гледката беше обичайна, завариха го да предъвква любимата си овнешка кълка. Огромният му корем беше приел застрашителни размери.

— Какво виждат очите ми — изригна устата му леко облаче дим. — Посещение на височайши и нисочайши особи. — Как сте се сетили за мен? Да си призная, напоследък умирам от скука. Ставам все по-стар и по-дебел, изглежда окончателно ще спра да летя.

— А аз какво да кажа? — рече Горо. — Напоследък усещам, че ми треперят краката от слабост.

— Щом не си почнал да се насираш в гащите, още ставаш на работа. Как върви бизнесът с магиите?

— Добре. Не мога да се оплача.

— А ти как си, рицарю, убиецо на дракони?

— Не се будалкай с краля си — отвърна Барди.

— Драконите не признават крале, само приятели. Има ли нещо ново край теб?

— Да — потвърди повелителят на Обединеното кралство и им разказа за делегацията на ромтите, след това за откритието, направено с компютъра и морските карти.

— Да живееш в нашия паралелен свят не е толкова лошо, стига да има достатъчно овце за ядене — отбеляза дълбокомислено Дзог.

— Откакто Барди ми постави вана, тоалетна и умивалник с топла и студена течаща вода и аз се примирих с него. Освен това той твърди, че тук магиите ми действат по-ефективно — рече Горо.

— Като спомена за магии, мислиш ли за някаква приемственост?

— Не те разбирам.

— Кралят си има хубав и умен син, който някога ще наследи кралския престол, поради липса на по-демократична обществена система. Аз например, поне бих създал парламент. Но както и да е. Моята гордост, Дорго, който след петдесетина години ще порасне, вероятно ще стане красив и могъщ дракон. Ако дотогава в Обединеното кралство се развие филмова индустрия и телевизия, от него може да излезе голям киноартист, както беше баща му в Холивуд. А ти, нещастнико, нямаш дори и котка. Когато си отидеш от този свят, кой ще използва книгата за заклинания? В съседните кралства едва ли е останал и един магьосник, способен да разчита шумерски език.