Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Повелителят на Обединеното кралство започна развитието на бъдещата индустрия с производството на кокс, който се получаваше от наскоро откритите залежи на антрацитни въглища. След първата пещ за коксуването им последва направата на първата вагрянка за леене на метали, което досега се извършваше по съвсем примитивен начин. Тя бе поставена в достатъчно голяма по размери леярна, непрекъснатият приток на сгъстен въздух, необходим за функционирането й, се осъществяваше посредством грамадни кожени мехове. През това време в специализираните работилници се тъчеха корабни платна, правеха се въжета и се произвеждаха все по-големи количества барут, който се складираше в бурета. По време на лятното посещение на Рок и Лина, в доста тържествена обстановка бе отлят и първият топ. Беше от твърде примитивен тип и щеше да изстрелва гюлета, но в света на Барди това бе огромно технологично постижение. Тримачтовите му кораби щяха да бъдат съоръжени с това доста страшно за епохата си оръжие, бреговите крепости също. Предстоеше направата на първите струг, парна машина, локомотив и железница, която щеше да обслужва транспортните и пътнически нужди на кралството. След това щеше да се произведе и първият параход, но дотогава имаше още много време. Барди дори още не смееше да си помисли за производство на динамомашина и електрически крушки, но това все някога трябваше да стане.

Сведенията на търговците по море казваха, че ромтите вече са завзели Джипта, от където главно се доставяше зърното на Обединеното кралство и почти са преодолели съпротивата на витангите на завзетият от тях голям съседен остров Брита, което говореше за могъщите им бойни умения. Не бе трудно да се предположи, че някой ден апетитите им ще се насочат към Обединеното кралство на Ере. Сканданските войни изглежда си бяха намерили майстора, което правеше империята на ромтите твърде опасен бъдещ противник. Затова трябваше да се бърза. Каузата на Обединеното кралство изискваше упорит и всеотдаен денонощен труд.

Плодовете на всеобщата мобилизация на силите не закъсняха. Година по-късно бе спуснат на вода първият боен кораб, въоръжен с топове, беше изградена и трета корабостроителница. Модерната организация на труд и доставки на материали позволи от доковете на всеки месец да излиза нов член на бъдещата ескадра. Екип от капитани обучаваше непрекъснатите попълнения от нови моряци — крал Барди бе въвел задължителен набор на здрави и годни за целта младежи. На края на втората година бе построена първата брегова крепост, на края на третата, броят на отбранителните съоръжения беше надминал цифрата трийсет и пет. Между областите на острова непрекъснато сновяха куриери, на всеки три месеца областните управители и кралят на васалната Тримония — Мофадей се събираха на съвещание в тронната зала, където се правеше анализ на постигнатото в реформите.

Междувременно Горо и кралица Хелга завършиха с дипломирането на първия курс за начални учители, в който докато преподаваха, също се учеха. Бъдещите преподаватели бяха подбрани от по-големите села на острова и независимо от отвратителния правопис на английския език, вече можеха да четат на него, за да ползват учебниците и тълковните речници, закупени от Барди в Америка. Издаденият Кралски декрет задължаваше старейшините на селата незабавно да открият училища, в които дипломираните от първия випуск щяха да преподават. Няколко седмици след това събитие, Хелга роди първия си син. Магьосникът настоя да му стане кръстник и го нарекоха Викто, което на ландирски език означаваше победител. След това му направи магия за бързо порастване. Крал Барди беше извънредно щастлив, но един ден се сети, че присъствието на дракона много му липсва и нареди на майсторите си да изградят луксозен обор в близост до замъка, снабден с отоплителни камини. Когато намери време, отиде при него и успя да го придума да се премести да живее до замъка, с аргумента, че малките дракончета трябва да се възпитават в по-културна среда и дори няма да бъде излишно да посещават училище.

— Нямам много вяра на хората, но заради теб ще го направя. Освен това дъртият магьосник обеща никога повече да не ме дразни — беше се съгласил Дзог и бе напуснал пещерата на Гейла.

На следващата година Хелга роди дъщеря на Барди, който при новината се развика от щастие. Нарекоха я Мейла, което на ландирски означаваше сияйна. Но скоро радостното събитие бе помрачено от постъпилите вести. Голяма флотилия на империята на ромтите бе тръгнала към Обединеното кралство. Търговците, които донесоха новината, разправяха, че корабите са хиляди.