Христо Пощаков: Меч, мощ и магия

Крал Барди незабавно обяви бойна готовност и мобилизация, а вестоносците препуснаха към двете останали области и Тримония. После отиде в обора на Дзог и го помоли да направят въздушно разузнаване над морето. Драконът не прие идеята с голямо въодушевление, но нямаше как да откаже и накрая се съгласи.

Както се предполагаше, силите на противника се насочваха към източната част на острова и главните пристанища на Сандирия. Корабите му наистина бяха хиляди.

Нямаше време за губене. Ландирия и Кирикия и Тримония трябваше да бъдат незабавно предупредени, за да изпратят морските си сили на помощ, което отне още няколко часа полет на Дзог.

Когато ромтската армада се приближи на около два километра от бреговата ивица на острова, тя бе пресрещната от флота на Обединеното кралство. Барди, който през това време се бе върнал в замъка, зареди кошниците на Дзог, нарами базуката и двамата отново отлетяха по посока към морето. Кралят изчака приближаването на противника до обсега на топовен изстрел и пусна бялото широко парче плат, с което се даваше знак за атака. После насочи драконът към най-големия противников кораб, на който се предполагаше, че се намира адмиралът на противниковата ескадра.

Корабите на ромтите бяха с гребла, привеждани в движение от приковани към тях роби. Беше жалко да се избиват съвсем невинни хора, но при военните действия, това беше неизбежно. Базуката изстреля първият си смъртоносен снаряд и на адмиралския кораб настъпи паника. След него последваха още няколко и палубата му бе обхваната от пламъци. Докато моряците се опитваха да изгасят пожара и спускаха във водата лодки, до Барди достигаха виковете на робите, които вероятно се молеха да ги освободят от веригите. Но никой не ги чуваше. Корабът бавно започна да потъва, изглежда някой от реактивните снаряди бе пробил корпуса му. Скоро виковете на нещастните хора заглъхнаха в морските вълни. Барди се завъртя над лодките и с още няколко изстрела успя да ги потопи.

— Умрях от погнуса — извърна глава Дзог. — Вие хората сте много долни животни.

— Някои са такива, други не — опита се да се оправдае Барди, който също бе покъртен от трагедията на окованите гребци.

— Тези копелета, като че ли са по-гадни от черните рицари — отбеляза драконът.

— Зависи от гледната точка. Те са гадни, ние с теб не сме по-малко гадни за тях, защото ги избиваме, изобщо войната е гадно нещо. Сложи си перде на съвестта и да довършваме справедливото за нас дело. Никой не ги е канил да идват да ни нападат.

— Тук си съвсем прав.

В далечината се виждаха още няколко кораба, които потъваха, пробити от огневата мощ на флотилията на Обединеното кралство. Погледнато обективно, армадата на ромтите нямаше никакви шансове. Един след друг, корабите й или бяха подпалвани, или потъваха под мощта на оръдейните изстрели.

След около два часа, пространството пред флота на Обединеното кралство изглеждаше почти чисто. Последните ромтски кораби бяха обърнати в бягство.

— Свърши се — каза Дзог. — Да се връщаме в замъка, че силите ме напускат. Никога досега не съм летял толкова дълго време. Не съм сигурен дали някой някога изобщо ще се осмели да ни нападне.

— Така е — каза Барди. — Но докато врагът е в съседство, може би ние трябва да го посетим.

От битката с ромтите бяха изминали шест години, те повече не се осмелиха да нападнат. Децата на Барди тръгнаха на училище заедно с дракончетата на Дзог. По-голямата част от младото население на Обединеното кралство бе ограмотено, сандирската писменост и ландирския диалект бяха станали официални за целия остров. Повелителят на Обединеното кралство пусна в действие големите цехове за производство на хартия, моливи и стъклени изделия, после първата модерна водна мелница. Керамичните работилници вече произвеждаха тоалетни чинии и умивалници, а оръжейните — мускети. Съвсем наскоро бе завършен и напорния водопровод, който снабдяваше столицата на Ере, наречена Славна победа с кристална планинска вода. Но последните запаси от батерии бяха на привършване и Барди непрекъснато мислеше за направата им, макар и в доста по-груб вид. Смелите му идеи предвиждаха бъдещото производство на водни турбини, произвеждащи промишлен ток, ала запасите от мед, цинк и олово в кралството бяха доста оскъдни, а ромтите почти бяха унищожили търговията с други страни, тъй като цялото средно море беше под контрола на техните кораби.

Тогава Крал Барди реши да нападне грамадния съседен остров Брита, който по получените сведения бе богат на залежи от въглища и метали. Сега тези природни блага сега се експлоатираха от ромтската империя — неговият естествен враг, а това не му изглеждаше много правилно.