Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Излюпват се, искаш да кажеш.

— Каква е разликата? Не ме ядосвай и ти, като магьосника. Всъщност има още един много важен проблем.

— Какъв е?

— Ако децата ми се появят на бял свят, с какво ще ги храня? Откъде да намеря драконово мляко?

— Ами ще потърсим заместители. Щом като кучета са отглеждали котки и тигри, защо и кози да не отгледат дракони? Козето мляко е много пълноценно. После може да минем на кравешко.

— Страшен си приятелю. Съвсем сериозно се замислих, дали да не ти връча едно от новите куфарчета, с които пристигнах. В Холивуд бях доста по-богат от теб.

— Виж какво Дзог. Нека първо да се излюпят децата ти, после да ги отгледаш и накрая ще говорим за благодарности. Сега да натоварим Горголан с доставката на необходимото количество тор и докато яйцата се топлят под нея, ние ще довършим военните действия на територията на острова.

— Не съм съгласен. Мислех да остана тук, за да си пазя поколението.

— Ще поставим стражи пред пещерата. Ще отговарят за яйцата с главите си.

— Трудно се доверявам на човеци.

— Ако трябва, ще оставим цял гарнизон. Гарантирам за люпилото с рицарската си чест.

— И тези, дето нападнаха страната ни, претендираха да са рицари. Измисли нещо друго, по-убедително — каза Дзог.

— Не ми идва наум.

— Виждаш ли? Как да ти вярвам?

— Моля те, имай ми доверие! Много си ми нужен.

Драконът се отдаде на дълъг размисъл.

— Добре — рече накрая. — В името на приятелството, залагам цената на собственото си щастие. Повикай веднага сенешала.

Докато внушителната купчина конски тор гальовно мътеше драконовите яйца, Барди поведе увеличената си по състав войска към Кирикия. Тази страна също граничеше с морето и можеше да се очакват всякакви изненади.

Войните на Обединеното кралство преминаха през бившата граница между Сандирия и Ландирия и продължиха по пътя, който минаваше през планинското дефиле. Разузнавателните полети на краля скоро откриха първите части на противника и сраженията започнаха по установената вече практика.

Победите следваха една след друга, територията на Кирикия бързо се прочистваше. Към войската на Барди непрекъснато се присъединяваха, местни войни, които претърпели поражение, се бяха укривали в затънтените села или околните гори. Жителите на тази страна също говореха на сроден на ландирския диалект, така че не съществуваха трудности с езиковото общуване.

Последните остатъци от черните рицари бяха изтикани в замъка на краля на Кирикия — Магродан, който се намираше в близост до централното пристанище на тази страна. Самият той не бе избягнал участта на Диотемий, но беше се сражавал геройски до последен дъх. Не бе приел да избяга с някой от корабите си, които щяха да го запазят жив. След като бяха отнели живота му, витангите според утвърдената си практика бяха избили и останалите членове на кралското семейство, за да унищожат появата на евентуални бъдещи претенденти за престола.

На края на шестия ден от началото на офанзивата, замъкът беше завладян, а черните гадове окончателно унищожени.

Местният сенешал скоро се появи, изглежда изпълняващите тази длъжност притежаваха доброто качество винаги да остават невредими. Той вече беше поразпитал хората на Барди, бе добре информиран и бързо беше усетил накъде духа вятъра. Набързо свика няколко от останалите живи местни благородници и в тронната зала на покойния Магродан бе подписано съглашение, с което Кирикия доброволно влизаше в състава на Обединеното кралство.

Разузнавателните полети показаха, че Тримония бе останала чиста от черната зараза, вероятно не представляваше интерес за витангите. По неизвестна причина, корабите им не бяха акостирали в нейните пристанища, така, както това не се бе случило и в Кирикия. Изглежда сканданските предводители бяха разчитали само на сухопътната си мощ, стоварена при големия десант в Сандирия — основната територия на техните завоевателски претенции.

Докато Барди назначаваше новата областна управа, която Ламон се съгласи да оглави, в замъка пристигна и делегация от Тримония. Пратениците на нейния крал предлагаха васална зависимост и плащане на данъци, в замяна на покровителство и защита от нападение. След подписването на договора в края на деня, Барди Ландирски се превърна в крал-обединител и пълновластен господар на родния си остров Ере.

За да заздрави властта си в Кирикия, той разположи на територията на замъка стотникът Бино с десетина ландирски войници и двама от бойците на Рок, които след дълги увещания се съгласиха да служат разделени от командира си. На тяхно разположение бяха оставени джип, няколко базуки, автоматично оръжие, пистолети и достатъчно боеприпаси, за провеждането на сериозно сражение.