Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Но загубата на войните му бе вгорчила тържеството от победата. Настроенията на местните жители малко го интересуваха, ново пиршество нямаше да има. В Сандирия го очакваха още доста битки.

Той предложи на Рок Свенсон да се настанят в две от царските спални, вероятно на дъщерите на Диометий, чиято съдба бе неизвестна. По сведения на очевидци, кралят на Сандирия бе загинал, буквално съсечен на парчета.

Войните на Ландирия бяха разквартирувани по многобройните, останали празни дворцови стаи, които ги смаяха с лукса си. Но те заслужаваха поне веднъж в живота си да изпитат благата му.

Новината за поражението на черните рицари бе плъзнала в околността. На другия ден към замъка започнаха да прииждат хора, някои от тях бяха укрили се в околните села благородници. Заобиколен от тях, Барди стоеше в двора на замъка и с интерес изслушваше разказите им. Неочаквано отнякъде се появи сенешалът Горголан, който радостно се приближи до групата.

— Ти пък, откъде изникна? — учуди се кралят на Ландирия. — След сражението с витангите, при което загина Пинтер, не те видях повече.

— Първо се скрих в гората, после се добрах до едно от селата около замъка — обясни дебелия сенешал. — Никога не съм се съмнявал, че такъв славен войн като теб ще се справи с черните изчадия. Не напразно бях пристигнал в Ландирия, за да потърся твоето съдействие.

— Понамали малко ласкателствата — рече Барди. — Къде са царските дъщери? Диотемий няма ли други роднини? Ще ми бъде необходима допълнителна помощ, някой трябва да я организира.

— Всички са избити. Кралският род на Сандирия е бил ликвидиран безпощадно. Дори не се знае къде са заровени костите на убитите. Нашата страна е останала без крал, сега е моментът да се сдобие с такъв. Вече набелязах подходящия кандидат.

— Кой е той?

— Намира се срещу мен. Принцът на Ландирия.

— Бях принц, вече съм крал. Бедния Рогонал отдавна умря, без да остави наследници.

— Още по-добре тогава. Нищо не ти пречи да увеличиш могъществото си. Ще станеш властелин на новото Обединено кралство, а границите между Сандирия и Ландирия ще се превърнат исторически факт и ще могат да се нарекат области. Така беше и държавното устройство на Брита, преди витангите да завладеят този грамаден съседен остров. Съвсем скоро разбрах, че те са започнали да се сражават със славните войни на Ромта, които след като завладели страните на запад и на изток от тяхното кралство, тръгнали с кораби на юг, за да превземат и Джипта. Според сведенията на търговските кораби, ромтите вече имат своя империя. Но да не се отклоняваме от темата. Да отиваме в тронната зала, един от оцелелите слуги е намерил короната на Диотемий. Не вярвам някой от тези около тебе да възрази на моето предложение. Гърмящите неща, които си донесъл от онази задморска страна, произвела монетата, която ми подари, са много силен аргумент.

Барди помисли за миг и реши да приеме, тъй като новата коронация улесняваше плановете му.

— Честито — ухили се Рок след кратката церемония. — Както си тръгнал по служебната стълбица, ще трябва да помисля и за себе си.

— Не е лошо като идея. Как ти се струва длъжността „Областен управител на Ландирия“?

— Ще се примиря с доста по-скапаната част на този остров — ухили се Свенсон. — Приятелката на любовницата ти, Лина, сигурно ще се издигне в обществената стълбица.

— Ако не си го разбрал, намеренията ми към Хелга са доста по-сериозни — намръщи се владетелят на Обединеното кралство.

— Не разбираш от шега — тупна го по рамото Свенсон. — Ами ако и моите са такива? Войната все някога ще свърши, всеки нормален човек би помислил за семейство, дом и деца. Вече се примирих с положението си.

— Така е — съгласи се Барди. — Сега с теб трябва да решим, какво ще правим.

Още същия ден, бе извършена светкавична мобилизация, младежите от околните села утроиха числеността на армията на новия крал. Нейните ветерани трескаво обучаваха новобранците в боравене с непознатите за тях оръжия. В хода на ученията бяха дадени и няколко жертви, но общата кауза ги оправдаваше. Настъплението трябваше да продължи, всеки нов боец бе изключително ценен.

През следващите две седмици, обновената армия на крал Барди непрекъснато громеше врага. Първо бяха завладени пристанищата, за да се отреже пътя за отстъпление на витангите, след това започна изтреблението на тъмните орди, установени във вътрешността на страната. Безобразното отношение на черните рицари към беззащитното местно население бе довело до появата на неистова омраза към тях. По време на победоносните походи, мнозина от убитите противници бяха заклани с обикновени селски брадви. Предусетили предстоящата си кончина, злокобните войни на Скандания се сражаваха с десеторна ярост. За жалост, армията на Обединеното кралство продължаваше да дава своите жертви. Барди се чудеше откъде да намери нови попълнения.