Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Преминаването през втория планински проход не поднесе никакви изненади. Провели въздушния оглед, кралят и драконът очакваха войската си при разклонението на пътя. Челният джип с Рок и Дого пръв спря до тях. Дзог приклекна и Барди смъкна самара от врата му. Вече се смрачаваше.

— Да се поздравим с победата при езерото! — рече кралят и стисна ръцете двамата, после потупа по рамото шофьорът на джипа, който беше един от бойците на Рок. — Въздушното разузнаване показа, че откъм Сандирия не идват нови противникови части. Пристигналите досега са се изтеглили към Кирикия. Близката околност е чиста от черни рицари и трябва да решим какво ще предприемем по-нататък.

— Още утре да се върнем в замъка и да си починем — рече Дзог. — Днес много се уморих.

— Всички са уморени, това не е аргумент — отвърна му Барди. — Ще се върнем в замъка, а току-виж нови скандански части отново окупирали Ландирия. Наглите витанги изглежда са извънредно многоброен народ. Толкова са самоуверени, че вероятно никъде досега не са срещнали по-осезаема съпротива. Но не може да се отрече, че се държат като храбри войни. Какво ще добавиш, Рок?

— Играта на избиване на противника доста хареса на момчетата ми. За да им доставя по-голямо удоволствие, им казах да си представят стълпотворенията от черни копелета, като големи групи от терористи. Според мен засега съществуват три положения: да се върнем в замъка, да навлезем в Сандирия или да продължим да преследваме врага на територията на Кирикия.

— Не познаваме добре тази страна — обади се Дого. — Основните сили на врага пристигат от Сандирия, следователно много по-логично е да спрем този поток. Предлагам да продължим настъплението на изток. Черните рицари, преминали в Кирикия, сигурно ще имат достатъчно работа, а тамошните войни винаги са се славили с добрите си умения.

— Предложението на Дого е рационално — установи след известен размисъл Рок Свенсон.

— Споделям вашето мнение — рече Барди. — Както казва народът, започнеш ли да сплескваш опашката на змията, трябва да смачкаш и главата й.

— Пак ли ще ме караш да летя? — възнегодува Дзог. — Още ден два, такива като днешния, и от мен ще остане един кльощав дракон. Вече където и да ме пипнеш, няма да намериш и помен от сланина. Зимата едва е почнала, а на мен ми е студено.

— В Сандирия винаги е по-топло — успокои го младия крал. — Освен това ще направим визита на Гейла и ще разберем какво става с евентуалните ти деца.

— Силен довод — отвърна грамадното страшилище. — Винаги ще намериш по кой начин да ме прилъжеш. Като си помисля, че оня дъртак Горо сигурно е включил газова отоплителна печка и се въргаля в леглото си, предъвквайки пушено филе от сьомга, а аз зъзна тук в името на кауза, която няма нищо общо с драконите, още повече ме втриса.

— Хайде, хайде — успокои го Барди. — Малките дракончета си заслужават усилията, освен това камионът с овцете за теб, вече пристигна.

— Ако не ти бях дал обещание, тази работа повече нямаше да я бъде. Ама какво да правя, като съм добродушен по характер. Затова и Гейла ми се изплю на фасона — изрече драконът и тръгна към карусерията на голямото превозно средство. — Хей, ти, какво се помайваш? — извика към един от слугите, които се бе настанил във вътрешността й. — Изваждай нещо за ядене!

Кралят нареди да поставят часовои, после над стъкмения лагерен огън бързо се разнесе миризмата на печени наденички. Настроението на всички бе приповдигнато, отпуснатите от главнокомандващия бутилки уиски обикаляха от уста на уста. Войниците му запяха популярна ландирска песен, бойците на Рок не останаха по-назад. После всички се завиха с кожените си наметала и под бледите лъчи на нощното светило се разнесе юнашко хъркане.

На сутринта малката армия бързо стигна до граничната застава. Край познатата будка и счупената бариера до нея се валяха самотните трупове на познатите му вече началник на стражата и двамата му войника. Бяха загинали като последните защитници на Сандирия. Барди нареди да ги погребат, след това войската му трябваше да изчака нови заповеди.

Разузнаването от въздуха скоро установи, че крепостта край замъка на Диотемий е паднала. Пазарният площад гъмжеше от фигурите на черни рицари, местните жители не се забелязваха. Сигурно някои от тях бяха успели да се изпокрият, където намерят за добре. Съдбата на краля на Сандирия бе неизвестна.

По-нататъшния оглед отне още няколко часа. Трите по-големи пристанища бяха окупирани от стотици скандански кораби, които се познаваха по извитата си, украсена с дървена скулптура носова част. В различните части на Сандирия имаше няколко съсредоточавания на противникова войска, едно от тях бе в близост до селото, където бе пренощувал Барди, в очакване на завършека на драконовото запознанство. Общата картина показваше пълното завоюване на страната от черните рицари.