Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Изхождаш от собствената си психика. По принцип драконите са известни като кръвожадни, лакоми и подли същества, които мислят, че всички останали са като тях. Затова ги убиват и са останали толкова малко живи екземпляри.

— Аз съм само лаком — рече с извинително Дзог. — Не мога да отговарям за действията на останалите от моя вид.

— Така е, ти си някакво изключение.

— Добре, че го признаваш. След като толкова държиш утре да правим разузнавателни полети, защо не ме оставиш да поспя малко. Храната в корема ми трябва да се смели — притвори Дзог едното си око.

— Искам да те намеря в добра форма — заяви Барди преди да излезе от студиото. — Прави му сметката, ако продължиш да се тъпчеш!

Въздушното разузнаване донесе ценни сведения. Врагът бе преместил базовия си лагер на поляната в гората до замъка, където бе проведено първото сражения с дивите хора, а в подстъпите към нея бе организирал четири поста. Черните рицари още се намираха в близката до замъка част на Ландирия.

Младият крал съобщи данните на Рок и му начерта приблизителна карта, после двамата заедно обсъдиха плана за нападение. Постовете трябваше да бъдат ликвидирани от по-опитните бойци на отделението за борба с тероризма, докато войниците на Барди трябваше да заобиколят поляната и да обкръжат черните изчадия в смъртна примка. Никой не трябваше да се измъкне жив от нея, докато рицарят провеждаше директната въздушна атака.

Някъде към обед, освободителната операция започна. Предвождана от Рок Свенсон, колоната от калени войни тръгна по коларския път край реката. Дого бе натоварен със задачата да покаже удобните за навлизане в гората просеки, заобикалящи постовете, а Заган и Бино щяха да поведат трийсетината останали войници към подстъпите към поляната.

Барди изчака отдалечаването им, върна се в замъка и влезе в студиото. В него двама сарачи довършваха специално приготвения самар, който щеше да се окачи на врата на Дзог. Коженото съоръжение включваше две стремена и клупове, към които щяха да се привържат два изплетени от върбови клонки кошове.

Сарачите скоро завършиха изделието си, Дзог наведе шия и то беше пристегнато за врата му. Ездачът на крилатото страшилище домъкна до него каса с гранати и започна да пълни с тях окачените вече кошове.

— Внимавай с тези неща — предупреди го драконът. — Ако избухнат, аз ще остана без глава, а теб съвсем няма да те има. Не ще бъдем в състояние да сме си взаимно полезни.

— Животът ми не е по-малко ценен от твоя — възрази Барди, окачи базуката през рамото си и продължи да допълва кошовете със ракетни снаряди за нея. След това промъкна през главата си каишката на бинокъла — една от последните му покупки в Холивуд.

— Това, дето си окачил зад гърба си, също е опасно нещо — промърмори Дзог. — Внимавай да не ме опърлиш, докато стреляш с него.

— Няма да стане — успокои го рицарят. — Реактивната струя на снарядите ще бие нагоре.

— Длъжен съм да те предупредя. Готов ли си вече?

— Да — потвърди Барди и се покатери на шията му. — Този път искам да набереш възможната за теб най-голяма височина.

Те излязоха от студиото, преминаха през портите на замъка и подвижният мост, после драконът тромаво се затича по пътя край изгорялата казарма. Стартовото засилване вървеше бавно, но въпреки претоварването, успяха да излетят.

С непрекъснато пъшкане, облаци дим и негодуване, Дзог успя да набере исканата височина. Погледнат от земята, сигурно вече изглеждаше като малка точка. Студеният вятър свиреше в ушите на Барди и ги караше да измръзват. Добре, че се бе сетил да си сложи поне тънки кожени ръкавици.

В полето на бинокъла, местността под тях се виждаше като на длан. Бойците на Рок се прикриваха твърде умело. Камуфлажните им униформи се сливаха с общия горски фон и от време на време единствено ги издаваше полюляването на някой шубрак. Криейки се като котки зад дърветата, те стигнаха до един от постовете на лесно забележимия противник и бързо го обезвредиха. Не се чу никакъв изстрел, в действие бяха влезли ужасните им големи десантни ножове. След това храстите отново се размърдаха по посока към следващия пост. Придвижването им не беше съвсем точно и Барди се ядоса, че беше забравил да вземе станция с поне два апарата за радио-връзка, но вече бе късно. Все пак тренираните бойци успяха да се ориентират и скоро вторият пост бе постигнат от участта на предишния.

Докато се придвижваха, доста по-неопитните войници, предвождани от Бино се натъкнаха на третия. Черните рицари ги нападнаха и поради по-доброто си бойно майсторство и физическа подготовка, стотникът се принуди да даде заповед за стрелба.