Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

След като се измори от танцуване, крал Барди хвана за ръка Хелга и я поведе към една от масите, за да похапнат. След това обиколи с поглед помещението на студиото. Народното веселие беше в разгара си, лицата на хората изглеждаха щастливи. За такъв момент бе мечтал през целия си живот.

През следващите дни, въпреки мърморенето на дракона против полетите, въздушното разузнаване установи местоположението на вражеските части на територията на Ландирия. Около близките села се намираха няколко малки техни групи, основното съсредоточаване на витангите беше в голям лагерен стан, разположен край езерото. Но откъм границата със Сандирия пристигаха нови попълнения от скандански войни, които вероятно щяха да се насочат към Кирикия, тъй като пътят към това кралство бе по-къс през Ландирия.

Младият крал реши да избере най-добрата тактика — тази на мълниеносното нападение. Операциите за близко прочистване на врага бяха успешно проведени с четирите джипа и хората на Рок. Сражението в гората бе показало, че автоматичното оръжие и пистолетите трудно се справяха с металните рицарски брони, докато куршумите на картечниците, ръчните гранати и базуките бяха значително по-ефективни. Сега оставаше предприемането на генералната офанзива за окончателното освобождение на родната страна от упорития завоевател.

Една сутрин малобройната армия на крал Барди напусна стените на замъка. Начело на колоната потеглиха четирите джипа и камиона, натоварен с гориво, храна и муниции. Яхнали конете си ги следваха останалите живи войни на Ландирия, вече калени в суровите битки. Освен преметнатото през рамо автоматично оръжие и кобурите с пистолети, край бедрата им се клатеха ножниците на верните мечове. В ариегарда се движеха няколко каруци, предназначени да обслужват ранените и убитите. Обяздил врата на дракона, върховният главнокомандващ летеше над околността и периодично се приземяваше, за да изчака приближаването на колоната. Сухопътните сили се предвождаха от Рок Свенсон и стотникът Дого, който показваше пътя към езерото. Скоростта на придвижване бе доста добра за местните условия, единствено камионът изпитваше затруднения при преодоляването на коларските пътища. Преди да навлязат в гъстата вековна гора, която се бе оказала чиста от противници, Барди се разбра с Рок и Дого, че ще ги чака от другата й страна — в началото на тесния проход преди езерото, тъй като тесният път между дърветата не предлагаше условия за излитане и кацане на страшилището. Там кралят щеше да зареди кошовете на Дзог с ръчни гранати и реактивни снаряди.

Гората бе премината безпрепятствено, младият крал вече очакваше хората си на уговореното място. Генералната битка наближаваше.

Драконът отново набра голяма височина и от тази позиция, Барди наблюдаваше придвижването на войската си през тесния проход, в който поради липса на опасения, врагът не бе оставил постове. Изглежда вестта за разгрома в гората до замъка и околните му села още не бе пристигнала до главния лагер, което говореше за сто процентовото избиване на черните рицари в първите сражения и прекъсване на връзката им за съобщения. Възможно беше и нашественикът от Скандания да бе толкова сигурен във военното си превъзходство, че да не предполагаше такъв военен разгром.

Войската на Ландирия стигна до края на прохода и бързо се разпръсна зад редките дървета и храсти, край брега на езерото. Станът на черните рицари се забелязваше в далечината. По план, хората на Рок и Дого трябваше да изчакат привършването на въздушната операция и тогава да се включат в обща атака.

Нападението на Барди вся ужас и в стана на противника. Огънят от базуката бързо подпали опънатите палатки и между тях се замятаха объркани фигури. Сражението с черните рицари се повтаряше по същия сценарий, като се изключи факта, че този път противникът бе много по-многоброен, а местността между брега на езерото и подстъпите към гората бе открита, което даваше преимущество на нападението.

Намалил височината, младият крал започна да хвърля гранатите, но тъй като противникът вече се бе разбягал на доста голяма площ, пораженията не бяха толкова ефективни, както преди. Когато хвърли и последната, Барди пусна във въздуха приготвената за целта бяла кърпа, която служеше като сигнал за атака. Вятърът я подхвана и започна да я размята насам-натам, така че тя беше добре видима.

Кралската войска излезе от укритието си и започна довършването на противника. Куршумите на картечниците звучно пробиваха черните брони, базуките продължаваха унищожителното си дело, мечовете на бойците безпощадно довършваха ранените, тъй като им бе заповядано да пестят амунициите. Брегът на езерото скоро се покри с вражески трупове, този път атаката бе толкова изненадваща, че войската на Ландирия не понесе никаква загуба. Въпреки отчаяната си храброст, остатъците от сканданските войни бяха принудени да избягат по посока към следващия проход и границата със Сандирия. Барди нареди бързо да съберат военните трофеи и да продължат преследването.