Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Разбрали за проваления план за безшумно придвижване, бойците на Рок хвърлиха гранати и бързо ликвидираха последния пост.

По поляната настъпи раздвижване, което от въздуха изглеждаше като настъпила паника. Едни от черните рицари сгъваха палатки, докато останалите яхваха конете си и се щураха насам-натам

— Спускай се кръгово над поляната — изрева Барди, взе базуката и я зареди. Той изчака намаляването на височината и стреля.

Снабдения с термо-датчик реактивен снаряд се стрелна надолу и не след дълго попадна в коня на един от противниците. След оглушителната експлозия се разхвърчаха парчета от брони и кървави късове месо. Генералът се наведе към един от кошовете, извади нов заряд и отново стреля. След това действията му се автоматизираха и скоро поляната се покри с облаци дим и трупове.

Вече летяха на не повече от стотина метра височина, кръговете на дракона непрекъснато стесняваха диаметъра си. Младият мъж светкавично започна да вади гранати от кошовете и да ги сипе по главите на противника. В това време яростната стрелба в гората постепенно заглъхваше.

Барди хвърли последното ужасно бойно средство и се загледа надолу. След като димът малко се поразсея, под него се разкри ужасна гледка. Поляната бе покрита с разкъсани трупове на коне и хора, с черните рицари в тази част на Ландирия окончателно беше свършено. Проведената операция по прочистване на врага по-скоро приличаше на масово унищожение, но войната никога не е била справедлива към победените.

— Дзог, връщаме се! — извика той към ушите на дракона.

— Съвсем на време го каза, тъкмо ми беше писнало от тази пукотевица — извърна глава страшилището и литна обратно към замъка. — Доста съм радостен, че не можа да опърлиш люспите по гърба ми — добави чудовището.

Когато се приземяваха пред изгорялата казарма, младият крал забеляза Хелга, която тичаше към него.

— Добре ли си? Нали не си ранен? — попита тя загрижено и се хвърли в прегръдката му. — Умирах от притеснение в мисли по теб.

— Не бях изложен на кой знае какви опасности — призна Барди. — Намирах се доста високо.

— Унищожихте ли врага?

— Да, поне в тази част на Ландирия. Ще продължим да го преследваме, докато го изгоним окончателно.

— Искам навсякъде да ме взимаш със себе си.

— Ще видим — рече уклончиво кралят и я целуна, но предварително бе решил, че това няма да стане.

— Някои се мляскат, а други са гладни — отбеляза Дзог. — Хайде, стига сте се лигавили. Да отиваме в замъка, за да ми отвориш задните врати камиона, кралю. Освен това, отдавна трябваше да припалиш хладилния му агрегат, не искам храната ми да се развали. Този некадърник, магьосника, така и не се научи да кара кола, камо ли да борави с друго устройство.

Победоносните войни се завърнаха след около час, посрещнати от населението на замъка. Общите загуби, претърпени от малобройната войска на Барди, възлизаха на три убити войника. Дори при наличието на огнестрелно оръжие, насочено срещу тях, черните рицари не се бяха оказали съвсем беззащитни. Падналите бойци веднага бяха погребани с почести в близост до гробовете на защитниците на замъка.

Но въпреки тъжната загуба, настроението на всички бе приповдигнато.

— Мисля, че трябва да направиш нещо — каза Горо, който се бе доближил до младия крал. — Народът се е отпуснал, иска да се весели.

— При смърт на войници се обявява траур.

— Напоследък убийствата станаха обичайно явление. Хората са претръпнали.

— Какво предлагаш?

— Да обявиш тържество в чест на победата. Предполагам, че скоро няма да бъдем нападнати.

— Така да бъде, щом си усетил околните настроения. Повикай сенешала Монти!

Разчистеното и отоплено с газови печки студио, което бе доста по-голямо тронната зала, се превърна в танцова площадка. Барди беше донесъл уредбата от бившата спалня на Розамунда и я бе пуснал на пълна мощност с изпълнения на любимата си група. Завистливите погледи на младите слуги се спираха върху по-хубавичките слугини, които под ръководството на бойците от отделението за борба с тероризма чевръсто усвояваха последният за сезона в Холивуд моден танц. Рок Свенсон и Лина подскачаха в центъра на импровизирания дансинг. Скованите набързо маси бяха отрупани с осолени свински бутове, питки, пепси-кола, бутилки с уиски, фъстъци, кешу, вакуумни опаковки с пушена сьомга, консерви с различни видове риба, няколко вида кашкавал, картофен чипс, шоколади и какво ли не още. Конярите, войниците и по-възрастните слуги се нахвърляха върху тях наистина като не видели, а каните с бира от кралските запаси, бързо се пресушаваха.