Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Те се върнаха обратно и кралят започна да изважда съдържанието на донесеното от студиото.

След като любимата му пристигна, той я запозна с Рок и тримата се настаниха около масата. Хелга много хареса невижданите досега храни и напитки и бързо схвана как да борави с техните опаковки. Барди доста се умори да превежда разговора, свързан с местните нрави и обичаи, който съдържаше и доста комични положения. Ако черна котка пресечеше път на местен селянин, той бе длъжен три дни да не подава носа си от къщата и всяка сутрин да плюе през рамо. Случеше ли се същото с куче, задължително се правеха заклинания против урочасване. При преминаване под плодни дръвчета се подскачаше на един крак както следва: за слива три пъти, за круша два и за ябълка веднъж. При престой под сянката на дъб или бор, задължително се произнасяше молитва, отправена към свещената гора. Ежедневните действия на хората бяха обременени от много излишни ритуали, свързани още по-излишни суеверия. Селският мироглед бе изпълнен с лоши и добри знаци, подавани от изхвръкването на птици или подмятането на опашките на крави и телета. Превеждането на такива дивотии наистина беше уморително.

— Защо не повикаш някое младо момиче, за да си правиш с него компания? — предложи той на Хелга по някое време. — Ти ще си приказваш с нея, а аз ще обсъждам на чашка с Рок предстоящите ни действия.

— Имам една братовчедка, казва се Лина. Доста е симпатична.

— Доведи я тогава.

Без да съзнава, младият крал започваше да се обзавежда с евентуални роднини. И той като старият, беше израснал почти без такива. Преди да започне странствуването си като убиец на дракони, собствените му родители бяха починали. Сега като спомен от тях му беше останала малка къщичка в забутаното планинско село Виж-кой-идва. Смътно се сещаше за някакви далечни негови братовчеди, които отдавна се бяха преселили в Тримония.

Остатъкът от вечерта премина доста весело. Лина бе симпатична и умна компаньонка, която не се оказа безразлична към Рок Свенсон. По местните представи, водачът на специалното отделение отговаряше на идеала за истински мъж. Той от своя страна започна да се заглежда по нея и след привършването на вечерта предложи да я изпрати до стаята й.

През прекараните заедно няколко часа, женската половина на младите двойки бе научила поне двайсетина английски думи.

На следващата сутрин бойците на Рок Свенсон започнаха с обучението. Поляната, свидетел на толкова жестоко избиване, сега бе превърната в тренировъчен плац. В подръчно направените мишени се впиваха куршуми, войниците на Барди се учеха на елементарни хватки от бойните спортове. Стрелбата определено им се харесаше повече от въртенето на меча, но куршумите трябваше да се пестят.

След като ги наблюдава известно време, Барди се разходи до студиото, за да се види с Дзог. Завари го блажено излегнат на пода до хладилния камион, под муцуната му се валяше не доизядена овча кълка. Коремът му видимо бе подут повече от нормалното.

— Не те ли е срам — укори го новият крал. — Отново ще надебелееш и няма да може да летиш.

— Какво друго ми остава, освен да се храня добре — отвърна лениво Дзог.

— Забрави ли за бъдещите си деца?

— Не съм. Това какво общо има с яденето?

— Пряко е свързано с предстоящите бойни действия. Ти си главният елемент на въздушното разузнаване.

— Така ли? Да не би да ме караш да летя в този студ?

— Точно това смятам да направя. И то още утре.

— Няма ли да ме попиташ дали съм съгласен?

— Ако искаш да намерим Гейла жива, трябва да ме послушаш.

— Така ли? Тя пък за какво ли ми е притрябвала? — учуди се драконът, но се сети за така силно желаното си поколение и не възрази повече.

Барди окончателно се убеди, че драконите изпитват към децата си почти същите чувства, като хората. Заради тях дори бяха готови да се откажат от преяждане.

— Съгласен съм — рече Дзог след кратък размисъл. — Сражението го гледах, дори съжалявах, че не участвам в него. Докато повече спях, отколкото бях буден, какво друго се случи напоследък? Разказвай!

Кралят му разправи за проведения съвет и за предстоящите бойни действия. Добави, че на Рок вече може напълно да се разчита.

— Ти все пак внимавай с него — заяви драконът. — Току виж някой ден му харесало и на него да стане крал.

— Глупости — отвърна му Барди. — Цял живот е свикнал да се подчинява на заповеди.

— Знаеш ли от каква трънка, какъв заек ще изскочи? Апетитът идва с яденето. Това са стари драконски поговорки, откраднати от хората. Винаги имай едно наум.