Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Нима имам друг избор? — отвърна унило водачът на отделението. — Нуждая се от повече подробности.

Барди започна да го въвежда в местната обстановка. Междувременно повика един от слугите и му нареди да донесе храна и бира.

— Почини си добре — каза на Рок Свенсон преди да го напусне. — Усещам, че утре ни чака тежък ден.

След това с някакъв подсъзнателен усет, зовът на сърцето му го накара да се запъти към стаята, в която бе прекарал най-блажените си часове под грижите на Хелга. Когато открехна вратата й, завари любимата си замислено да седи на стола пред малката масичка до скромното легло. Барди се спусна към нея, прегърна я бурно и я целуна, този път не по челото. Тя се отпусна в обятията му.

Въпреки изтощението си, гургилът Кико се бе напънал и този път да си свърши работата.

Нощта в замъка премина сравнително спокойно, докато в станът на черните рицари цареше възбуда. Кралските стражи забелязваха непрекъснато сноване на фигури, които се движеха между запалените на поляната до замъка огньове. От време на време в далечината се дочуваше конски тропот и дрънчене на оръжия. Зашеметен от неочаквания разгром, врагът прегрупираше силите си.

Барди се събуди по изгрев слънце. Премахна нежно ръката на Хелга от гърдите си, измъкна се от постелята и бързо облече дрехите си. След около четвърт час, в пълно бойно снаряжение, той се намираше на площадката, която опасваше горната част на защитната стена на замъка. Освен кобурите с пистолети, окачените по колана му гранати и автомата преметнат през рамото му, той бе препасал и верния си меч.

Гледката, която се откри пред него от височината на позицията му, бе направо смайваща. Поляната изглеждаше почерняла от черни рицари, през нощта бяха пристигнали нови попълнения.

Генералът се върна в замъка, отиде в спалнята на бившата си жена и завари Рок да привършва с тоалета си. Той също се бе събудил в ранни зори.

— Наспа ли се добре? — запита го Барди и с няколко думи му обясни околната обстановка.

— Несъмнено ще има ново нападение — потвърди опасенията му Свенсон. — Какво предлагаш?

— Да ги изпреварим. Ще ги нападнем с джиповете. Събирай отделението, до половин час ще започнем военни действия. Аз слизам в двора на замъка, за да отворя сандъците с амуниции.

Шофирани от момчетата на Рок, четирите машини се измъкнаха от вратите на замъка и преминаха по спуснатия мост. Навън отново беше свил студ. Бе паднала слана, притихналата околност наподобяваше затишие пред буря. Застанал зад картечницата в челната кола, Барди се взираше в най-малките подробности, които можеше да забележи. Когато стигнаха до казармата, огънят на базуките бързо я превърна в пламтяща клада, същото се случи и с околните конюшни. От вътрешността им се чуха приглушени викове, което показваше, че не са били празни.

Моторизираната колона тръгна към поляната. Последвалото сражение по-скоро приличаше на безпощадно изтребване. Картечниците косяха коне и хора, взривовете ги вдигаха във въздуха. Теренът се покри с трупове, които затрудняваха движението на колите. След петнайсетина минути неустрашимите черни рицари изпаднаха във видима паника и остатъците от могъщата им някога войска побягна към гората.

Хората на Рок напуснаха джиповете и тръгнаха в разгънат строй, за да ликвидират остатъците от врага. Тези момчета не знаеха пощада, така бяха обучени. Късите редове на автоматите им унищожаваха остатъците от черните гадове и довършваха ранените им.

След бързото привършване на битката настъпи неестествена тишина. От стотиците тела, пръснати наоколо, не се излизаше никакъв стон.

Генерал Барди огледа обстановката и даде знак за връщане в замъка. След това нареди на слугите да съберат оръжията и броните от труповете, и да изкопаят голям ров, в който да ги погребат. После свика военен съвет в тронната зала.

Застанал прав, той огледа присъстващите. Освен Рок и момчетата от отделението му, в залата се намираха стотниците Дого, Заган и Бино, няколко старейшини от околните села, които бяха успели да потърсят убежище в замъка, безстрашният Ламон и магьосникът Горо. Малко преди генералът да даде знак за започване, отнякъде изникна и сенешалът Монти. Помъкнал някаква конопена торба, той се отправи към господаря си.

— Не съм те повикал — каза му Барди.

— Така е, но се налагаше да пристигна тук.

— Защо?

— Защото Ландирия остана без крал, а не виждам друг по-подходящ да го замести, освен вие, Ваша светлост. Като изключим Розамунда, бедният Рогонал нямаше роднини. Родът му бе доста ялов. Предлагам да проведем кратка церемония — приключи Монти и измъкна от торбата царската мантия и корона.