Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Добре — каза магьосникът с явно неудоволствие.

Работниците привършиха с товаренето, рицарят им подписа чека и те си заминаха.

— Време е да се приготвяме — рече той, разтвори куфарчето на компютъра, включи го и намери търсения файл. — Горо, извади книгата за заклинания и започвай да четеш магията, за мен ще остане само едно кликване. Няма защо повече да се бавим. Уговореното време изтече, дон Вито изглежда ме е излъгал с наемниците, за да прибере петстотинте хиляди. — Забравих да те попитам: изкара ли шьофорските курсове?

— Не, много съм стар за такива работи. Опитах се, но не можах.

— Няма що, добра работа си свършил — установи недоволно младият мъж. — Хайде, пристъпвай към действие!

Магьосникът се наведе над книгата за заклинания, намери нужната магия и устните му зашепнаха безсмислените за непосветените думи. Барди вече бе почернил необходимата част от текста и тъкмо щеше да се върне към добавеният начален „Завръщане в Ландирия II“, когато в студиото се разнесе тропот на боти и те се оказаха заобиколени от десетина бойци с черни качулки и в камуфлажни облекла, които насочиха към тях дулата на оръжията си.

— ФБР, отделение за борба с тероризма „Гама“! — изрева най-едрият от тях. — Горе ръцете!

Ченето на магьосника се схвана от страх и той млъкна.

— Продължавай да четеш, нещастнико — изсъска Барди до него.

— Тези, които нямат ръце, какво да вдигнат — попита наивно Дзог и извърна глава към рицаря. — Да поразмахам ли опашка?

— Повтарям, броя до три и ако не изпълните нареждането ще стрелям! — отново изрева горилата.

Горо тъкмо щеше да млъкне отново, когато Барди го настъпи по крака. Старецът продължи да фъфли.

— Едно — каза грамадният човек, а магьосникът започна да пелтечи.

— Две!

— Свърших — успя да изрече Горо и за малко не напълни гащите от страх.

— Три-и-и! — изрева водача на специалното отделение, а рицарят кликна върху извитата наляво стрелка от горната лента с икони.

Следващите няколко мига изминаха кошмарно. Подът под краката им се разтресе, дочуха се някакви нечовешки викове, породени от невъобразима болка. Никой не знаеше, че принадлежаха на гургила, който извършваше прехвърлянето. Когато прахът около тях се разсея те се огледаха. Цялото студио се бе стоварило в двора на крал Рогонал, левият му ъгъл бе отрязан от крепостната стена и по частта от нея, която се разкриваше пред тях, се спускаха по въжета няколко черни рицари. Дивашките им викове огласиха голямото помещение.

Първото черно изчадие тупна на пода, извади меча си и със съвсем явни намерения тръгна към един от качулатите похитители на тримата. Войникът от специалната част даде къс ред и почти му отряза главата, която увисна върху остатъците от шията. Общия автоматен огън на колегите му бързо ликвидира останалите нападатели. Барди вдигна ръцете на Горо и побърза да направи същото.

— Ръцете зад тила, излизайте навън — изкрещя едрият мъж. — Този тук да остане на мястото си — посочи той Дзог. — Няма да ви се удаде да се измъкнете. Съвсем скоро всичко ще си кажете.

Те едва бяха подали носа си пред входа на студиото, когато отвсякъде заваляха вражески стрели. Една от тях се заби в ръката на един от войниците, който изрева зверски. Всички се дръпнаха обратно.

— Попаднахме в капан — извика съседът му. — Дон Вито ни е предал! Да ги очистим тези двамата!

— Не виждаш ли, че нямат оръжие — възрази водачът на отделението. — И двамата са по ризи и нямат експлозиви по телата си. Освен това навън е идиотски студено, като че ли се намираме в Аляска. Тук става някаква дяволска работа. Откъде ли се взеха тези високи стени наоколо? Огън по маймуните, които слизат по тях! После ще изясняваме ситуацията.

Автоматните откъси бързо очистиха черните фигури, видими от входа на студиото.

— Казвай бързо какво става тук — нареди едрия мъж на Барди. — Попаднахме в някаква необяснима каша.

— Няма време за обяснения — отвърна младия мъж. — Достатъчно е да съобщя, че вече не се намираме в Америка, а в Ландирия. Аз съм върховният главнокомандващ на това кралство и ако искате да запазите кожите си трябва активно да избиете нападателите на моя замък. Ще ги отличавате по островръхите черни шлемове.

Водачът на специалното отделение онемя.

— Какви са тези глупости? — попита след като доби дар слово.

— Не са глупости, а реален факт. Бийте се, за да останете живи. Няма да бъде лошо и аз да се въоръжа, за да ви помагам.