Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Когато се върна в къщи, завари Розамунда да си събира багажите в няколко куфара.

— За къде се стягаш? — попита той. — За тръгване към Ландирия ли?

— Не позна — отвърна сухо принцесата. — Просто те напускам. Така става в много от любовните филми.

— И къде отиваш?

— При моят любим Сандораг. Той обеща да ми издейства солидна роля в новия се филм. Ще бъда негова партньорка.

— Затова ли толкова настояваше да те запозная с този мухльо?

— Няма да го обиждаш, той е прекрасен човек. Много по-изискан от теб в леглото. Мечтите ми най-сетне се сбъднаха. Предполагам, че няма да ми правиш номера с развода и ще постъпиш цивилизовано — завърши принцесата и помъкна куфарите си.

Барди внезапно се разтресе от смях, домашната мелодрама завършваше по най-изгодния за него възможен начин. След като пристъпът му премина, той се замисли за миналото и за превратностите на съдбата. Беше обичал Розамунда, някога бе готов да отдаде живота си за нея, но тя бе останала вярна на упорития си капризен нрав и простите си, директни цели. Не беше получил обич и за не толкова дълго време, жената, с която живееше, се бе превърнала в почти безразлично, донякъде досадно за него същество. Тя бе заменена от появата на Хелга, която се бе превърнала в символ на новата му надежда. Рицарят помнеше ангажимента поет към нея и трудностите по неговото разрешаване. Сега нещата, сякаш по чудо, се бяха подредили повече от добре.

Гургилът, който пърхаше над главата му, отново бе останал доволен от собствените си действия. Той се прозина с беззъбата си уста, така, както се прозяват съществата от неговия вид, плесна с криле и изчезна в собственото си пространствено-временно измерение, където щеше да си почине от добре свършената работа.

Барди разтвори куфарчето на компютъра си и започна подготовката за предстоящото прехвърляне. След това трябваше да помисли и за стягането на собствения му багаж. Трябваше за последен път да провери списъка, който беше подготвил.

Очакваният ден настъпи. Барди и Горо се намираха в студиото и следяха за натоварването на каси, сандъци, контейнери и картонени опаковки във вече закупения голям камион. Вратите на тайните помещения стояха отворени. Наетите работници се движеха насам-натам и постепенно запълваха карусерията на превозното средство. Дзог още не беше пристигнал, но това щеше да стане всеки момент.

Както се очакваше, той се появи в нов хладилен камион. Наетия шофьор излезе от кабината, отвори вратата на фургона му, постави наклонената, специално пригодена за целта платформа и премръзналата задница на дракона лениво започна да се смъква към бетонната повърхност на студиото.

— Казах му да изключи агрегата за охлаждане, но пак беше много студено — заяви той зиморничаво.

— Отново ли си помъкнал овчи трупове? — попита го заядливо магьосникът. — Малко ли овце има в Ландирия?

— Тукашните са по-вкусни. Отглеждат ги със специални витаминизирани смески.

— Глупости — отсече Горо. — Нищо не може да замени пасенето на трева.

— Ти ли ще ме поучаваш, некадърнико — ядоса се Дзог. — Гледай си калпавите магии и не се занимавай с мен.

— Отново ли се разправяте — приближи се към тях Барди. — Само след половин час ни очаква жестоко сражение.

— Да, но още сме в Холивуд — озъби се драконът. — Кажи му на този да млъкне и да не се заяжда, докато не съм сръфал старите му кокали.

— Ще го отложиш за друг път — каза рицарят.

— Само да пристигнем в Ландирия, ще му дам да се разбере.

— Току виж пак си поискал магия за съешване — рече Горо. — Ама да има да вземаш.

— Стига! — извика Барди. — Омръзна ми! Разправиите между приятели са отвратително нещо.

— Кажи му да обещае да не ме дразни повече — каза обидено магьосникът. — Не е правилно да обижда стар човек.

— В сравнение с мен ти си още момче. Когато минеш триста годишна възраст, тогава ще имаш претенции.

— Не съм дракон — възрази Горо.

— Тогава няма да ме дразниш. Достатъчно ум имам в големия си мозък.

— Защо ставате дребнави? — извика ядосано Барди. — Толкова ли е сложно взаимно да си обещаете да не го правите повече? На ваше място бих се засрамил.

— Добре, по-умният отстъпва — отвърна след известен размисъл Дзог. — Този нещастник току-виж наистина ми дотрябвал.

— А ти, Горо?

— Ще го направя само заради теб, въпреки че може да се поспори кой е по-умния.

— Обещавате ли повече да не се заяждате?

— Да — потвърди драконът. — Ако и той не го прави.