Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Около десетина дни.

— Тогава да се върнем към основната тема. Милион и половина за патроните. По петдесет хиляди на човек, или общо петстотин хиляди, с този допълнителен разход сумата става два милиона. Имаш ли толкова пари?

— Да — потвърди Барди. — Но първо ще направиш доставката. След като я проверя ще довършим и останалата част от сделката.

— Не ми изнася напълно, но да речем, че приемам. Парите в кеш, половината от цялата сума в предплата до една седмица. Съгласен ли си?

— Нямам друг избор — призна Барди. — Разчитам на твоята честност. А тя е залог за бъдещите ни взаимоотношения.

— Имаш думата не на друг, а на Вито Ламперони. Ако разбера, че някъде си споменал за нашия разговор, ще те намеря и вдън земя, за да ти отрежа главата. Дон Вито рядко се шегува. Но кой знае защо, ти ми вдъхваш доверие. В наше време рядко можеш да срещнеш истински смели момчета.

— На кого да предам аванса.

— На този до тебе, длъгнестия. Дай да си стиснем ръцете, после слагай превръзката и тръгвай обратно. А ти Коко, внимавай да не повредиш клиента ми, докато го заведеш до колата.

Когато се прибра в къщи, Розамунда липсваше, а мислите му се връщаха към срещата с дон Вито. Този човек изглеждаше като типичен нагъл и опасен нарко-барон, с когото човек трябваше извънредно да внимава.

Рицарят хапна набързо, изпи бутилка вино и донякъде се успокои. После реши да си легне и в някъде в просъница, усети жена му да се прибира. Сигурно беше посред нощ, но той реши да отложи обясненията за сутринта. Погледнато честно, дори не ги искаше.

Бяха изминали няколко седмици. Снимките на „Крал Артур и рицарите на кръглата маса“ приключиха и Манделщайн благоволи да му отпусне няколко дни за почивка. Барди отдавна бе предал на Коко куфарчето с искания от дон Вито аванс, но от него все още нямаше известия.

Рицарят реши да използва възможно най-рационално свободното време и се зае с покупки, предназначени за завръщането в Ландирия. В неговото студио започнаха да се трупат бутилки с втечнен газ и туби със станалият почти скъпоценен бензин, предназначени за джиповете, малки контейнери със сгъстен водород, който щеше да осигурява придвижването на собствената му кола, стотици топчета с хартия, десетина тоалетни чинии и умивалници, няколко газови отоплителни печки, връзки с различни диаметри тръби от пластмаса, присъединителни тръбни елементи, душове и чешми, лепила и бои, няколко каси с плоско стъкло, кутии с винтове, бургии и болтове, ръчни инструменти, няколко пластмасови вани, вмъкнати една в друга, различни полезни за бита вещи, консервирани хранителни стоки, каси с пепси-кола, опаковки със самоохлаждаща се бира, кашони с уиски и торби с тоалетна хартия. След това обиколи книжарниците и накупи различни учебници и справочници, компакт-дискове с информация, филми и музика, илюстровани речници и нагледни учебни помагала. Накрая добави към покупките голямо количество батерии и още два супер-компютъра. Скоро студиото заприлича на склад на универсален магазин, но всичко това влизаше в бъдещите му планове.

Коко най-сетне излезе от анонимност и съобщи, че пратката е готова. В късните часове на следобеда щеше да дойде при него, а Барди трябваше да приготви остатъка от сумата, което означаваше ново разкарване до банката.

След около три часа, той се намираше пред студиото, стиснал в ръце тежкото куфарче, пълно с банкноти.

Довереният човек на дон Вито пристигна с някакъв камион, скочи ухилен от кабината и се отправи към рицаря.

— Първо искам да проверя сумата, след това ще разтоварваме стоката — заяви той безкомпромисно.

— Няма да те излъжа — каза обидено Барди.

— Принципът е такъв, пари винаги се броят. Донесъл съм и броячна машина.

Изпълнен с известни подозрения, рицарят се върна с него в студиото, намери стенен контакт и разтвори куфарчето. Пачките с хилядарки бяха покрили дъното му. Всичко можеше да се очаква, затова той стисна в джоба си флакона с невро-паралитичен газ, придобит по втория начин. Но Коко постави машинката си на пода, включи я към контакта и съвсем спокойно започна да обработва пачките.

— Няма грешка, приятелю. Ще наредя да разтоварят патроните — заяви, след като привърши с броенето.

— Отговарят ли по брой и дали са истински? Няма да ти дам парите, преди да го проверя — рече Барди и затвори куфарчето.

— Запомни завинаги: дон Вито никога не лъже партньорите си.

Рицарят остана непреклонен и проверката бе извършена. Броят на патроните в едно от сандъчетата бе умножен по броя на останалите, които бяха отворени, за да се провери съдържанието им. След това от всяко от тях бе избрана единична мостра и Коко направи демонстрация. Дупките по стените доказаха автентичността на доставената стока.