Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— За какво са войниците? — каза Горо. — Това им е работата.

— Говориш глупости — сряза го драконът. — Нали трябва да бъдат обучени, а за това няма време.

— Да, ама ако не бяха глупостите ми, сега нямаше да чакаш дракончета — обиди се магьосника. — Да не би някой друг да ти направи любовната магия?

— Добре, че най-сетне успя да направиш нещо. А какво ще кажеш за тази преди нея, която ни прати в Холивуд?

— Да не би тук да ти е лошо? В Ландирия преди това беше дълбоко неизвестен, полумъртъв от глад дракон, а тука си знаменитост.

— Най-много мразя да започвате с разправиите — намеси се Барди. — Събрали сме се за съвсем друго. Ако се върнем, Дзог не може да бъде от полза освен със собствената си огнева мощ и страшната си опашка. Телесната му конструкция не му позволява да хвърля гранати, нито да стреля с автомат. Следователно по-ефективния помощник оставаш ти, Горо.

— Аз ли? — учуди се магьосникът. — Къде ме търсиш? Да не съм ти командос?

— Прав е — рече драконът. — Много е страхлив и освен това е дърт. От него няма да имаш голяма полза.

— Може поне да изкара шофьорските курсове — предложи Барди. — Дори ако трябва, да си постави нови контактни лещи. По този начин по-малко ще греши и при прочитането на текстовете в книгата за заклинания.

— Защо не хванеш за тази работа принцесата? — опъна се Горо. — Тя и без това знае да кара кола.

— Ти би ли поставил собствената си жена под обстрела на вражеските стрели?

— Значи аз ставам за тази работа, а тя е твърде деликатна — озъби се магьосникът. — Собствената ми кожа не е по-малко ценна от нейната.

— Така няма да стигнем до никъде — установи Дзог. — Излиза, че Барди трябва сам да се бие с цяла армия.

— За какво са наемниците? — внезапно се сети Горо. — Ще ги обучим тук, ще им платим аванс и те ще дойдат с нас.

— А после кой ще ги върне? — запита рицарят.

— Аз, кой друг. Само трябва да подготвиш работата с компютъра. Този път няма да описваш собствените си премеждия. Спокойно можеш да купиш и още един.

— Твърдо ли настояваш да се върнеш в Холивуд?

— Би трябвало вече да знаеш, че не държа на присъствието си в Ландирия. Тук ми е много по-добре.

— Тази стара кратуна все пак предложи нещо разумно — рече драконът. — Наеми подходящи хора като статисти за филма, при изричното условие добре да могат да боравят с оръжия.

— Няма да е честно да скрия за истинската битка.

— Нима животът не те е мамил? Аз например дадох на Гейла две куфарчета със скъпоценности, а тя ме изгони от пещерата си.

— Не мога да постъпя така.

— Тогава предложи повече пари, без да криеш за какво ги наемаш. Все ще се намери някой друг главорез в повече — намеси се магьосникът.

— Веднъж и аз да се съглася с теб — прозина се драконът и пусна леко облаче дим. — Да приключваме вече, че ме присви коремът. Сигурно е празен.

— Тази работа с наемниците, съвсем няма да е лесна — въздъхна Барди.

— Реалността и такава — отбеляза философски Горо. — Щом си се влюбил в скапаната Ландирия, ще понасяш несгодите. Хайде да тръгваме, нямам намерение да плащам за допълнителен престой на фургона.

Изминаха десетина дни и Бени Гонсалес, който бе поел ангажимента с истинските патрони, най-сетне излезе от неизвестност. При обаждането му, на екранчето на мобилният телефон на Барди не се изписа никакъв номер.

— Довечера в осем, ще те чакам пред входа на бара, в който се запознахме — съобщи нервно Коко. — Бъди точен.

Времето до срещата изминаваше тягостно и поради липса на други занимания, рицарят се чудеше как да го убие. Когато най-сетне напусна хола на жилището си, все още оставаше половин час. Докато обличаше якето си във входното антре, Розамунда внезапно изникна зад гърба му.

— Къде отиваш? — попита тя — нещо, което никога досега не бе правила.

— Имам да свърша една работа — отвърна той с недомлъвка.

— Кога ще се върнеш?

— Не зная.

— Много хубави отговори. Тъкмо, когато ми трябваш, за да направя окончателен преговор на репликите в последния епизод, ти изчезваш.

— Съжалявам. Работата е неотложна. Намери някой друг да ме замести, докато се върна.

— Какво си въобразяваш? — настръхна принцесата. — Да не мислиш, че не мога ли?

— Прави каквото искаш, сега ме остави на мира.

— Точно това ще направя — изсъска Розамунда и тръшна вратата на антрето. — Като се върнеш, може и да не ме намериш — долетя отвътре изпълненият й със злоба глас.

Барди не обърна особено внимание на думите й, изкара колата от гаража и след няколко минути я паркира пред бара. Застанал пред входа му, Коко бе запалил цигара и вече го очакваше.