Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Добре ли ги извършваш? — повиши интерес Барди. — Имам предвид услугите…

— Никой досега не се е оплакал. Поискай нещо и веднага ще ти кажа кога ще го свърша и колко ще струва. Хей, келнер, ела насам. Донеси още едно от същото.

— Ами например, ако поискам да ликвидирам продуцента си? — запита рицарят.

— Няма проблеми. Само че аз не съм по мокрите поръчки и ще те свържа с този, с когото трябва. Услугата ще ти излезе над сто хиляди, плюс моята комисионна, в размер на пет процента. Отпускаш ми две седмици и после твоят човек изчезва. Вече го няма никъде.

— Добре де, предложих го като пример. В действителност скоро ще ставам продуцент и искам да стресна зрителите. Трябват ми двеста хиляди патрона от различен калибър. Нали знаеш, в киното се употребяват халосни, а аз искам да постигна реален ефект.

— Слушай, приятел — внезапно настръхна Коко. — Ти да не би да си във връзка с федералните?

— Това пък откъде го измисли?

— Услугата, която искаш е доста странна. В момента, в който целият свят е настръхнал от действията на всякакви терористи, а закупуването на оръжия и амуниции се преглежда под лупа, ти ми говориш за двеста хиляди патрона. С тях можеш да изтрепеш половин малък град.

— Тук си съвсем прав. Тогава не ми трябват двеста хиляди, а половин милион, защото няма да завземам половин град, а цял. Филмът ще представлява малка революция, в която непрекъснато ще се стреля. Нали каза, че за тебе не съществуват проблеми?

Коко се облегна на стола си и лицето му побледня.

— Сериозно ли говориш? — попита стреснато.

— Напълно.

Мустачките на мургавия човек сякаш се изправиха, а челото му се сбърчи. След около минута усилен размисъл, той най-сетне доби дар слово и каза:

— Познавам един човек, който ще свърши тази работа. Но моята комисионна ще стане двойна.

— Как се казва?

— Защо те интересува? Ще ти уредя среща с него, ако реши, той сам ще се представи. Излишно е да те предупреждавам какво ще се случи с теб, ако издъниш някого. Казвай как да те търся.

Барди му даде номера на мобилния си телефон и адреса на собственото му студио. Коко отпи от сервираната чаша, стана, и все още видимо притеснен се накани да напусне бара.

— Говори с твоя човек по принцип — каза рицарят преди да си тръгне. — Все още не зная нужните ми тип и калибър на патроните.

Коко махна с ръка и се изгуби към изхода.

По време на непринудения, доста опасен разговор с този напълно непознат човек, Барди мислеше, че се е осланя на случайността и собствената си интуиция. Съвсем не можеше да предположи за присъствието на неизменния гургил, който кротко пърхаше над главата му под опушения таван на бара. Веднъж повикано, това безтелесно същество здраво се бе заело с подобряването на рицарската съдба, а срещата с Коко съвсем не беше случайна, така както не са случайни и съдбите на останалите хора. Случайността може само да изглежда като НЕЩО СЛУЧАЙНО, в действителност, почти винаги, тя НЕ Е ТАКАВА. Обслужва я пантеонът на ефирните същества, който включва както добри екземпляри, например лангедони, гонди, клапандури и ангели, така и лоши — корлоци, джифи, смръдове, дяволи и така нататък. За щастие, при нормални за човека физически условия, противните им мутри не се забелязват. За тях може да се предположи, че са телесни само в техния пространствено-временен континуум, създаден от Висшия Разум да влияе на нашия и ако те не съществуваха, нещата от живота щяха да стоят по съвсем друг начин. Горките разумни земни жители дори и не предполагат, че съдбите им определено зависят от някакъв си навлек, който им се лепнал от ранното детство. Ако е лангедон или гонд — хубаво, но ако е корлок или смърд — лоша работа. Добре, че и едните и другите са невидими, иначе всеки от нас щеше да пъшка от притеснение. А още по-добре е, че в борбата си за надмощие над обсебения индивид и те се боричкат помежду си, като от време на време се избутват един друг.

Барди не можеше да знае за тези, не много приятни факти, затова след четвъртата чаша уиски се почувства почти щастлив, плати сметката и си тръгна.

Когато се прибра в къщи и влезе в спалнята, завари Розамунда заспала. Сигурно сънуваше поне трети сън, в който играеше главната роля.

Мобилният телефон иззвъня в най-неподходящият момент на заснемането на филма, когато Барди здраво въртеше меча си, за да унищожи поредния противник. Едва след около половин час се появи възможноста да прослуша гласовата поща.