Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Цялото същество на Горо започна да излъчва душевна борба и старият човек съвсем се прегърби.

— Знаеш ли? — каза той след дълъг размисъл. — Колкото и да не ми се иска, може би имаш право.

— Започвай тогава.

— Тъмно е. Аз и без това не виждам добре.

— Застани под близката улична лампа.

Магьосникът изпълни съвета на Барди. Отиде на указаното място и запрелиства кожената книга. Скоро устните му беззвучно замърдаха. Гургилът се появи над главата му и внуши правилния текст — така, както беше внушил и предишия. Още от първата му поява над тримата, подобряването на съдбата на Горо бе неразривно свързана с тези на Барди и Дзог. Всички капризи на магьосника насочени против такова подобрение, включително и проявите му на стиснатост срещу каузата на общото дело, интуитивно щяха да бъдат наказвани. Неумолимата гургилска логика целенасочено бе предизвикала появата на гадната мръсотия.

— …емрекем бетел коргидо — привърши магьосникът и погледна за ефекта от заклинанието, а той се оказа невероятен — всичките нечистотии изчезнаха.

— Браво, Горо — похвали го Барди. — Въпреки мнението на Дзог, мисля, че по-скоро си способен магьосник, а не некадърен. Фъшкиите сякаш се изпариха.

— Ако наистина бях добър магьосник, тогава защо изобщо се появиха в къщата ми?

— Грешки в професията. Всеки ги допуска. Но не те съветвам да правиш нов опит с предишната магия.

— Да пукна, ако я повторя — закле се Горо. — Случилото се ще ми бъде като обица на ухото. Много ти благодаря за съдействието. Ако не беше ти, не зная как щях да се оправя.

— Забрави ли, че също си ми помагал? Нали за това са приятелите?

— Ще си помисля за твоя фонд, макар при мисълта за него да ми се къса сърцето — извика зад гърба му магьосникът, докато той се насочваше към колата.

Горо остана сам, изчака пристигането на цистерната и несвързано обясни на шофьора, че нечистотиите чудодейно са изчезнали.

— Знаех си, че е дяволска работа! — изрече той и се прекръсти. — Лайнян полтъргайст!

След това се изплю през рамо и си замина.

След няколко месеца Барди не устоя на непрекъснатите молби на принцесата и най-сетне я запозна с омразния Сандораг. Докато тя се лигавеше пред него, рицарят се опита да си мисли за нещо съвсем друго, само не за педалската му физиономия. По някое време той счете времето за запознанство за достатъчно, дръпна жена си с погнуса, кимна студено за довиждане и я вмъкна в колата. След това спря пред първия попаднал магазин за видео техника и й купи обещания стенен телевизионен екран. Гледането на сапунени сериали отдавна се бе превърнало в най-любимото й занимание, но сега поне можеше да го провежда в собствената си стая. От време на време тя все пак се усещаше и някак си успяваше да се справя с поетите домакински задължения, тъй като в противен случай беше заплашена с отнемане на придобивката. На няколко пъти се бе одумала за закупуване на аудио-видео уредба, но Барди беше останал глух към молбите й. По негово мнение, телевизионната стена й бе повече от достатъчна. През една от вечерите в спалнята, докато изпълняваше почти опротивялата му съпружеска гимнастика на голо, пред него внезапно възникна образът на Хелга. Половата му възбуда внезапно изчезна, той се отдръпна от тялото на Розамунда и легна по гръб встрани от нея. Кръстоса ръце зад тила си и впери празен поглед в пространството.

— Какво ти стана, защо се дръпна в сюблимния момент — изсъска ядосано принцесата.

— Изчезна ми настроението, сигурно съм уморен. Предлагам да спим.

— Знаеш ли какво става със съпруг, който не си изпълнява семейните задължения? — не го остави на мира принцесата.

— Какво? — попита с досада Барди.

— Сменя се с друг — ехидно заяви тя и му обърна гръб.

— Напоследък в Ландирия имах чувството, че не те интересувам особено — напъна се да отвърне Барди, с намерение да се оправдае.

— Да, но вече сме в Холивуд. Тук е съвсем различно — проплака Розамунда. — Преди час изгледах последната серия на „Изгаряща любов“. Сандораг в ролята на Уилфредо така страстно любеше Леонор, че насочи мислите ми само в тази насока!

— Такава ли била работата — озъби се в просъница Барди. — Впечатлила си се от актьорския цирк. Защо не отидеш в леглото на този мухльо, за да провериш как действа на практика?

— Ако продължаваш така и това може да стане — закани се принцесата, но не получи отговор, тъй като доблестния рицар вече тихо похъркваше.