Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Въпреки некадърността си, наетият човек се справи достатъчно добре с искания сценарий, който ако не за друго, ставаше за целите на Барди. Необходимият реквизит за заснемането на филма включваше 2 бронетранспортьора, три джипа, с монтирани върху тях картечници, стотина автомата, пистолети, ръчни гранати, базуки и ракетни снаряди към тях, динамит за взривове и около двеста хиляди халосни патрона, които трябваше да се превърнат в истински, а това беше най-трудната задача, с която рицарят лично трябваше да се заеме.

Този път той нае един ценен от продуцентите човек, известен с майсторските си умения да намира и най-невъзможните неща, необходими за заснемането на даден филм. За Джон Мендоса дори и доставката на подводница не представляваше трудност. Барди му връчи списъкът с „реквизита“, уговори възнаграждението, начинът на плащане и срокът на последната доставка, след това му остави ключовете от входа на студиото се завърна в къщи. Там се зае с разучаване на новата си роля — този път щеше да играе сам себе си. Манделщайн пристъпваше към нова екранизация на „Крал Артур и рицарите на кръглата маса“. Неотразимият натиск на Розамунда най-сетне го бе принудил да й даде една от дребните роли на придворна дама и сега собствената жена на Барди щеше да му бъде нещо като партньорка. Завоюваната с нокти и зъби позиция я правеше да изглежда доста щастлива.

През тази вечер в дома на благородното семейство за първи път бе настъпила телевизионна тишина. Докато Барди бе седнал на фотьойла в хола, раздвоявайки мислите си между предстоящите бойни действия с черните рицари и нуждата от заучаването на репликите в новия филм, Розамунда с неподозирано усърдие зубреше своите в спалнята. По някое време тя влезе при него и тръсна на масичката някаква тънка книжчица.

— Започвай да ме изпитваш! — нареди принцесата с тон, неподлежащ на възражение. — На сън да ме пипнеш, не трябва да правя грешки. Ако не си разбрал, ще играя ролята на придворната дама Бети.

Барди пое с неудоволствие поднесеният му материал, разлисти го и бързо установи, че репликите на жена му, разхвърляни между епизодите, не превишават числото трийсет.

— Чети! — подкани го жена му.

— Бети, търсил ли ме е някой? — започна съпругът й.

— Не, Ваше сиятелство — отвърна безгрешно Розамунда.

— Тази вечер ще бъдеш ли на бала?

— Да, Ваше сиятелство.

— Ще вземеш ли Кети със себе си?

— Вие желаете ли го?

— Несъмнено.

— Тогава желанието Ви ще бъде изпълнено, Ваше Сиятелство.

— Толкова за епизода. Дотук не допусна никаква грешка. Браво, принцесо — похвали я Барди.

— Само един тъпак може да сбърка такива идиотски реплики. Да, Ваше сиятелство, не, Ваше сиятелство.

— Така се почва — опита се да я успокои рицарят. — Не забравяй, че вече си артистка.

— Да, ама тая проклета Кети не се отличава от мен по нищо, освен, че е два пъти по-грозна, но й дадоха три пъти повече реплики. Мразя го този Манделщайн и скоро ще му го върна. Тепърва ще разбере каква талантлива актриса е изгубил. Само да свършат снимките и ще види.

— Хайде, хайде, по-кротко. Какво да кажат останалите, които все още са статисти?

— Не ме интересуват. Аз мисля само за себе си.

— Съвсем точно го каза, отдавна съм се убедил в този факт — присмя й се Барди.

— Не ме дразни, а продължавай да четеш репликите — сряза го принцесата.

Той продължи с неудоволствие заниманието и след като приключи с него, каза че го боли глава и ще отиде да се поразходи на чист въздух.

След като излезе от домът си, краката му сякаш сами го довлякоха до бара, който се намираше недалече от къщата му. Барди се настани се зад една от свободните масички, тъй като бар-плота беше зает, и си поръча уиски със сода. Едва сега ясно установи, че не може да изтърпява дълго време присъствието на собствената си жена, тъй като в съзнанието му непрекъснато възникваше образът на Хелга. Душата му бе завладяна от дълбок дискомфорт.

Първата чаша бе последвана от втора, след нея се пристигна и трета. Настроението му бавно се подобряваше.

— Може ли да седна тук? Всичко наоколо е заето — попита фамилиарно някакъв длъгнест тип с мургава кожа на лицето и тънки мустачки, и без да изчака отговор бързо се настани до него. — Да пукна, ако не виждам Бърт Грейди! Никога няма да забравя „Галактическа сага“.

— Не вярвам да съм станал толкова известен — отвърна рицарят.

— Винаги оценявам добрата игра, блестяща кариера те чака, приятелю — отвърна непознатият и се представи: — Казвам се Бени Гонсалес, но всички ми викат Коко. Такъв ми е прякорът. Мотая се из артистичния свят и правя услуги от всякакъв род. С това си изкарвам прехраната.