Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

След няколко седмици рицарят приключи със снимките в „Кървавият залез“. Беше избил петдесетина бандити, като бе взривил потайното им свърталище, после беше предал на болния й баща освободената красива заложничка и въпреки сълзите й бе изчезнал с коня си на фона на залеза, с мъглявото обещание, че някога може и да се върне. Както винаги точен, Манделщайн бе превел по сметката му доста солидна сума и намерението с което отново бе пристигнал в Холивуд изглеждаше близко до своята реализация.

Премиерата на първата серия на „Отмъщението на феите“ премина при огромен успех и Дзог започна да се вживява в ролята си на кинозвезда. Новината, че не е плод на компютърни ефекти, а съвсем истински дракон, се разпространи много бързо и той едва смогваше да се справя с удрянето на печатни автографи върху снимките, донасяни от хилядите му почитатели. Световните телевизии се надпреварваха да правят интервюта с него и скоро Дзог се превърна в телевизионна звезда. Продуцентът беше извънредно доволен, парите от продаваните права се вливаха като река в бездънния му джоб. Седмичното телевизионно шоу „Дзог и Пипо дриснята“ се излъчваше от почти всички сателити на планетата. В него драконът и един от най-известните световни комици си разменяха вицове и коментираха съвременната политика, а милиардите им зрители припадаха от смях. По съвет на Барди, Дзог поиска повишение на процента от отчислението от печалбите по негова сметка и след известна караница, Манделщайн капитулира. С новият договор всичко се делеше наполовина. Драконът, въпреки че не бе присъщо на природата му, не беше забравил за даденото на рицаря обещание. Във фонда, предназначен за освобождението на Ландирия постъпваха крупни суми.

Донякъде залинелият бизнес на Горо също се оживи. Дължеше се на помощта на гургила, който интуитивно усещаше известна вина за историята с фъшкиите. Митичното същество внушаваше на все по-голям брой богати потенциални клиенти, че обезателно трябва да отидат при магьосника, за да им развали направената магия, която в действителност не съществуваше. Магьосникът едва смогваше да се справя с притока от посетители, въпреки че бе повишил десеторно тарифите. Оказаната помощ от Барди, който бе успял да го спаси от опасната миризлива и хлъзгава ситуация, сякаш го бе променила. Духът на приятелството бе успял да пречупи скъперническия му характер и той редовно правеше вноските си за замисленото дело.

В компютъра, в графата „приход“, принцът водеше счетоводен отчет на всички постъпилите суми. Един ден, след като погледна размера на последната вноска, направена от Дзог, и набраната сума във фонда, той реши да пристъпи към реализация на замисъла си.

Първата стъпка бе наемането на подходяща сграда. Тя трябваше да бъде незабележима, да се намира някъде в близките околности, да става за складово помещение и да позволява вмъкването в нея на големи превозни средства и дракон. След доста обиколки в покрайнините на Холивуд един ден попадна на някакво изоставено, полуразрушено студио, което изглеждаше прекрасно за набелязаната цел. Барди положи доста труд, докато открие собствениците му и след едноседмични преговори, успя да го купи на доста ниска цена. После нае строителна фирма, която да извърши ремонта и по време на провеждането му изгради няколко тайни, добре замаскирани помещения, като осигури с електронно кодово заключване подстъпите към тях. Входните панели изглеждаха като част от преградните стени в двата края на студиото, чиито вътрешни размери не отговаряха с по няколко метра на външните. Доволен от извършеното, той направи съдебна регистрация на „Ландирия пикчърс“ АД, в която Горо и Дзог бяха привлечени за съдружници и чиято филмова дейност щеше да остане на книга, но за това никой освен тримата не знаеше.

За да увеличи прикритието на замисъла, Барди нае един от най-некадърните холивудски драматурзи и му поръча да напише сценарий по следната схема:

Малка островна държава в края на двайсети век пъшка под игото на жесток диктатор. Докато се прикрива под заниманията на клуб на аквалангисти, група местни патриоти, които отдавна се чудят как да свалят ненавистния режим, намират край рифа на затънтено заливче останките на испански галеон, превозвал през 16 век злато от американските колонии към топилните в Куба, измъкват съкровището и след като го продават, с получените пари купуват оръжие и военни средства. Накрая извършват необходимата революция, свалят от власт омразния диктатор и чрез социални реформи подобряват живота на местното население, а главният герой се оженва за най-красивата революционерка и им се раждат прекрасни дечица — бъдещи пламенни борци за нечия свобода…