Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Доставката е направена — гласеше лаконичното, отдавна очаквано съобщение. — Довечера в седем, ще те чакам в твоето студио.

Незаменимият Джон Мендоса бе свършил възложената му работа, душата на рицаря замря от щастие. До приключването на както му се струваше безкрайния работен ден имаше още време и вече едва го свърташе на едно място. В една от почивките между епизодите той набра номера на Горо, за да сподели новината, но магьосникът вместо да се зарадва, съвсем унило се съгласи да наеме фургон и да прескочи до снимачната площадка на Дзог. След това в седем и трийсет, двамата трябваше да отидат на срещата.

Когато пристигна на уреченото място, Барди завари входната му врата отворена. Вътре в студиото, под наблюдението на Мендоса, двама работника привършваха с разтоварването на военен камион. Трети човек манипулираше с вилков мотокар различни по размер сандъци и ги подреждаше край стените. В дъното на помещението, пред входните панели на тайните складове, стояха в редица три новички джипа, боядисани в маскировъчни цветове. Над широките люкове в таванната им част на кабините им се подаваха солидните дула на картечници.

Работниците привършиха с разтоварването и подреждането на стоката. Джон Мендоса им подписа някакъв документ, после те заедно с камиона и мотокара напуснаха студиото.

— Доставката е извършена, остава да провериш стоката — рече Мендоса. — Предлагам да започваме — подаде той лост за отваряне на каси. — Ще отбелязваме бройките по спецификацията на реквизита. Като цяло, финансовите ни отношения са приключени, остават за уреждане съвсем дребни суми.

Проверката не продължи дълго. Автоматите, резервните пълнители, пистолетите, базуките и зарядите към тях отговаряха на описа. Бройките динамитни шашки и халосните патрони също, а ръчните гранати излязоха дори с няколко в повече.

— Как успя да уредиш всичко това? — учуди се Барди. — Предполагам, че освен патроните, всички останали амуниции са с истински заряд. Гранатите винаги си остават гранати, а динамитът си е динамит. Не съществуват заместители.

— Да е живо и здраво редовното превъоръжаване на армията — отвърна Мендоса. — Малко връзки, малко рушвети и така нататък. Военните и без това се чудят как да се отърват от старото си оръжие. Ако желаеш повече подробности, няма да ги получиш. Но трябва да знаеш, че спецификацията се води под отчет поне в две-три ведомства и реквизита за филма ще подлежи на периодични проверки. Колкото до гранатите, при снимките трябва да вземаш извънредни предпазни мерки. Техните взривове са много опасни. Не ми се говори за амунициите към базуките, непредпазливото боравене с тях е направо страшно. Като нищо можеш да убиеш някого.

— Няма проблеми, Джон — каза Барди и го потупа по рамото. — Благодаря за добре свършената работа.

Мендоса излезе от студиото и се стресна при вида на Дзог, който замяташе опашка по наклонената платформа на паркиралия фургон. После бързо се сети, че го е виждал по телевизията и успокоен тръгна към колата си. Драконът бе станал прекалено известен.

Горо се смъкна с известна трудност от кабината на шофьора и влезе в студиото.

— Здрасти — каза на Барди. — Казвай, каквото ще казваш, защото съм наел фургона само за два часа. Джобът ми не е бездънен.

— Ще си умреш с тази твоя стиснатост. Повиках ви да направим съвещание. Погледни какво съм събрал наоколо.

— Виждам някакви сандъци и три джипа. Нещо стърчи над тях.

— Не предполагаш ли какво има в сандъците?

— Какво?

— Оръжие, Горо. Необходимото оръжие за освобождението на Ландирия.

— Ооох, пак ли тази скапана страна. Какво ли ще доживеят старите ми кокали. Да не би скоро да тръгваме обратно?

— Не, още не съм набавил последните амуниции.

— Слава на Мордолох, покровителят на магьосниците, който ми отпуска още малко комфорт в живота.

— Защо се разправяш с този стар мошеник? — попита Дзог, който се бе присъединил към групата и следеше разговора. — Казвай за какво ни повика.

— Трябва да обсъдим бъдещите си действия. Възникват технически проблеми.

— Какви например?

— Джиповете са налице, оръжието също. Кой ще борави с тях освен мен? Представете си, че се завърнем в момента, в който напуснахме замъка. Не знаем броят на черните рицари. Може да са стотици, възможно е да са хиляди. Не е известна и числеността им в Сандирия, а за Кирикия липсват всякакви данни. Трябват ни хора, годни да боравят с военна техника.