Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Горо продължаваше дейността си, но нещо не му вървеше с клиентелата. След успеха със съешването на драконите, той вече не се страхуваше да предлага любовни магии. Ако нямаха нужния ефект, поне нямаше да навредят на никого. Но въпреки новата реклама за тях, потенциалните му клиенти проявяваха твърде слаб интерес към новата услуга.

Една вечер рицарят тъкмо се бе отпуснал пред телевизионният екран, когато телефонът му рязко иззвъня.

— Идвай на помощ! — крещеше в слушалката дрезгавият глас на магьосника. — Ако не тръгнеш веднага, ще загина!

— Къде да отида?

— В офиса естествено. Побързай, защото съм се качил върху един стол и ако продължава така, скоро ще се удавя.

— В какво ще се удавиш? — продължи разпита Барди.

— Не питай, а идвай веднага! — прекъсна връзката.

Донякъде разтревожен, младият мъж бързо се облече, изкара колата от гаража и я подкара с пълна газ към квартала на Горо.

Когато пристигна, всичко наоколо беше притихнало под бледите лъчи на пълната луна. Рицарят почука няколко пъти по клепалото на входа и след като никой не се обади отвътре, извади мобилния си телефон и набра номера на магьосника.

— Кой се обажда? — проскърца старчески глас след петото позвъняване.

— Кой може да бъде? Да не би да си притрябвал на някого по това време? Стоя пред твоята къща и никой не ми отваря.

— Чакай да се помъча да помръдна това проклето нещо, добре, че столът и стенният телефон са близо до него.

— Какво се е случило?

— Не питай. Скоро ще разбереш.

Прозорецът на първия етаж се повдигна и през открилата се цепнатина изхвърча връзка ключове. Младият мъж ги изпробва в ключалките, намери подходящите и отключи входната врата.

Още при влизането в антрето го лъхна някаква гадна миризма, която с изкачването по стълбата към горния етаж ставаше все по-непоносима. Той зави в коридора му и се оказа пред „кабинета“ на Горо. Под прага до краката му се бе процедила някаква жълто-кафява консистенция с отвратителен мирис.

— Внимавай! — долетя отвътре гласът на магьосника. — След като отвориш вратата, отскочи веднага встрани.

Твърде учуден, Барди изпълни съвета и добре, че го направи. От вътрешността на помещението се изля някаква рядка маса, която се плъзна по коридора, преля над парапета на стълбата и се спусна надолу като смрадлив водопад. Много приличаше на добре разбъркани изпражнения. Тъй като рицарят бе оставил входната врата отворена, те безпрепятствено се изливаха навън. Но проблемът беше сериозен: те не спираха да текат, а вонята ставаше нетърпима.

— Какво си направил, нещастнико! — изрева ужасен младият мъж.

— Не ме питай, а ела да помогнеш да се измъкна. Преди малко се подхлъзнах и за малко да се удавя в тази гадост.

— Да имаш да вземаш, няма да я нагазя.

— Страшно е хлъзгава, току-виж съм си счупил някой стар кокал.

— Излизай веднага!

Старият скъперник неуверено се показа в коридора — беше намазан с нечистотии до гърдите, дясната му ръка беше оцапана, а лявата неуверено стискаше неразделната книга за заклинания.

— Отивай в банята — гнусливо заяви Барди и се прилепи към стената, за да не се оцапа, докато той преминаваше покрай него.

— Тъкмо това правя — промърмори Горо и изчезна в спалнята си.

Барди го последва, като гледаше да не стъпва по оставените миризливи следи. Затвори плътно вратата зад себе си и отвори прозореца. Откъм банята встрани вече се чуваше шум на течаща вода.

След няколко минути магьосникът застана пред него с виновна физиономия. Приличаше на измокрена кокошка, но изглеждаше задоволително чист. Той остави върху тоалетната масичка кожената книга, с която изглежда не се бе разделил и под душа, съблече дрехите си, после отвори вградения гардероб, за да извади оттам сухи. След като смени облеклото си, Горо седна на леглото и вторачи унило поглед в някакво неизвестно празно пространство.

— Фъшкиите продължават да текат — напомни му рицарят.

— Това е съвсем сигурно, но не зная как да ги спра. Ако не беше пристигнал, лошо ми се пишеше.

— Как се появиха?

— Изведнъж. Веднага след като направих магията, възникнаха от нищото, после продължиха да извират от него.

— Каква магия?

— За повече клиентела. Аз я измислих, направих комбинация от няколко други.

— Няма що, добър ефект си постигнал. Сега какво смяташ да правиш?

— Не зная, объркан съм. Нали за това те повиках.

Барди извади молбилния си телефон, избра номера на пожарната команда и полицията, съобщи адреса и обясни накратко за ситуацията, в която беше изпаднал Горо, като я обясни с повреда в канализационната система.