Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Не се и съмнявам. Но докато го направиш, освен да готвиш, ще се научиш да сервираш масата, да переш с пералнята, да изсушаваш прането и да си гладиш поне твоите дрехи. Едва след това ще правиш, каквото си искаш.

— А-а-а-а! — извика неистово жена му и понечи да припадне върху керамичните плочки на пода, но бързо се сети, че са твърди и може да се удари лошо. Тя се начумери и внезапно млъкна.

— Свърши ли с истерията? — попита рицарят безразлично.

— Да — каза тя, достатъчно убедена, че протестът й не бе дал резултат. — Изглежда засега нямам друг изход. Започвай да ми показваш, скъпи — смени тя внезапно тона и тактиката, но очите й злобно светнаха.

Барди извади от фризера две опаковки свинско печено с картофи и гарнитура, пъхна ги в микровълновата печка и започна с обясненията. След това сервира върху карираната покривка на кухненската масичка чаши, чинии и прибори, пакет вакуумиран хляб на резени, после извади салфетки, бръкна в хладилника и прибави към подреденото бутилка изстудено бяло вино. През това време Розамунда следеше действията му с поглед на хищник.

Микровълновата печка издаде мелодичен тон. Барди извади опаковките, сложи ги на масата, обели алуминиевото фолио на горната им страна и с жест я подкани да седне.

— Вечерята е сервирана — каза той, отвори с тирбушон бутилката и напълни двете чаши. — Както виждаш, нямаше нищо сложно. Прането и гладенето ще го оставим за утре. Наздраве за успешното пристигане!

— Каква е тази течност? — попита подозрително принцесата.

— Опитай, ще ти хареса. Казва се вино.

След като се нахраниха, рицарят изхвърли остатъците от храна в мивката, включи мелачката на сифона и изми чиниите.

— Да отидем в хола — предложи. — Ще допием остатъка от бутилката и ще погледаме телевизия.

— Ще има ли филми? — попита със светнали очи жена му.

— Да, но първо ще гледаме новините. Вече ще се съобразяваш с мен и за кино-заниманията. Ако се държиш както трябва, скоро ще ти купя отделен телевизор.

— Знаеш ли, че не си толкова лош, на колкото се правиш — рече Розамунда след като се настаниха на дивана срещу плоският екран, окачен на стената. — Налей ми още една чаша, мили — съвсем смени тя настроението. — Познай кое помещение най-много ми хареса в тази къща? — попита тя, докато мъжът й сменяше каналите.

— Кое? — запита той разсеяно.

— Банята — заяви лукаво принцесата и го прегърна. — Същата е като по филмите.

— Къде се губите, вчера цял ден ви търсих — обърна се продуцентът Манделщайн към Дзог и Барди, а очилата му ядосано светнаха. — Договорът предвижда по всяко време да ми бъдете под ръка. Този дъртак не ми трябва, отдавна си е намерил собствени занимания — обърна глава той към Горо. — А тази с вас откъде се взе? Впрочем не е съвсем за изхвърляне.

— Не сме мърдали оттук, господине — заяви нагло Барди. — Но след като приключихме с последните продукции, решихме, че можем да си отдъхнем за известно време.

— За това се изисква разрешение, отлъчили сте се самоволно. Аз лично, сигурно ще си почина в гроба — продължи да се ядосва дебелият, но енергичен човек. От утре започваме нови снимки. Дзог ще участва в „Отмъщението на феите“, а ти, Бърт в нов уестърн. Ще се казва „Кървавият залез“. Нали знаеш да яздиш?

— Да, господин Манделщайн. И то много добре — сети се Барди за артистичното си име.

— Как си с боравенето с оръжия?

— Нямам голям опит, но бързо ще се науча.

— Трябва да си играеш с пистолетите. Само не казвай, че не си гледал как става.

— Разбира се, господин Манделщайн. Но досега не съм практикувал.

— Ти си схватливо момче. Убедих се в това, след като отлично се справи с компютърните курсове, на които те пратих за „Потайностите на Титан“. Все пак не разбрах, коя е тази до теб?

— Жена ми. Казва се Розамунда.

— Кога пък успя да се ожениш? Има ли занимание в момента?

— Не, освен домакинството.

— Добре, от мен да мине, ще я вземем за статистка.

— Не може ли да ми дадете някаква роля, господине? — сведе скромно очи принцесата. — Доста съм талантлива.

— Всички твърдят така, но повечето от тях, продължават да чакат на опашката, защото са некадърни. По-нататък може и да помисля да те изпробвам, като те включа в някой епизод. Не разбрах, искаш ли да станеш статистка или не? Навън чакат хиляди като теб и всички те знаят, че оттам се тръгва, докато не покажат нужните данни. Правя го заради мъжа ти, с когото добре работя, а не заради красивите ти очи.