Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Отново завари Розамунда да се тресе пред екрана в такт с музиката. Той гневно изключи уредбата, след което й зашлеви звучен шамар.

— Как смееш! — изкрещя злобно жена му. — Хиляди пъти ще съжаляваш за постъпката си!

— Тъпа кучка — изригна Барди. — Наясно ли си какво става наоколо?

— Какво толкова става? — попита тя с изкривена уста.

— Излез навън и погледни, ако някоя стрела дотогава не те довърши. И без това до няколко дни сигурно няма да бъдеш жива. Замъкът е обкръжен от кръвожадни витанги.

— Те сигурно разбират от жени, за разлика от теб — озъби се Розамунда.

— Като те изнасилят десетина пъти, ще промениш мнението си.

— Може пък и да ми хареса — продължи да го дразни тя.

— Накрая ще те убият, защото такава им е практиката. Впрочем, какво ли се разправям с идиотки.

— За втори път ме обиждаш, няма да ти се размине — заплаши го Розамунда.

— Просиш си втори шамар. Не разбираш ли положението си?

— Само се опитай — каза тя, хвърли се към огнището и повдигна ръжена му в заплашителна поза.

Барди разбра, че в семейното си гнездо няма да намери спокойствие, излезе от стаята, тръшна вратата зад себе си и се запъти към Горо.

— Какво те води насам любезни? — посрещна го магьосникът, който надигна глава от книгата за заклинания. — Вече научих лошите вести. Опитах се да направя магия за победа, но нищо не се получи.

— Добре, че Дзог го няма, за да ти каже мнението си. Изваждай нещо за ядене, умрял съм от глад. Имаш ли съд с вода?

— За приятели всичко се намира.

Рицарят изми ръцете и лицето си, въздъхна дълбоко и седна зад кръглата маса за заклинания, вече покрита с покривка. Горо отвори стенния долап, извади питка, сланина и паница леща, и ги сложи пред него. После добави към тях и лъжица.

Докато Барди се хранеше, магьосникът пазеше учтиво мълчание.

— Мислил ли си какво ще правим? — попита по едно време рицарят.

— Не ми се умира — отвърна Горо. — Колкото повече остарявам, толкова повече ми се живее.

— Тогава напрегни кратуната си и намери някакъв изход. Имаш по-голям опит от мен.

— Вече го измислих какво да предприемем.

— Казвай бързо!

— Да избягаме обратно в Холивуд. Пазиш компютъра, книгата за заклинания е пред теб. Бързо ще разрешим проблемите си.

— Много си лесен. А Ландирия?

— Съдбата й е такава. Нищо не можем да направим. Противникът ни превъзхожда по сила и численост, оцеляването ни е съмнително. В такива случаи всеки се спасява по единично. Ако искаш вземи и Розамунда с нас, старият пияница не ни трябва.

Барди се замисли и преглътна последния залък. Рицарската му чест не позволяваше такова бягство. Същевременно в предложението на магьосника имаше рационален елемент. Но какъв? Той напрегна мозъчните си гънки и се сети. Витангите бяха многобройни, добре обучени и безумно храбри. Числеността на собствените му войни бе стопена, следователно противникът можеше да бъде победен само… с по-съвременно оръжие. А то се намираше в света на Холивуд. Завръщането оттам се бе реализирало в момента, в който бяха отпътували. В сравнение с прекараното там време, тук бе изминал миг. По силата на простата логика, пътешествието дотам можеше да се повтори, завръщането също. Но този път, то трябваше да поднесе изненада на черните рицари.

— Знаеш ли, че си гениален, Горо. Толкова гениален, че без да искаш ме накара да разбера как ще спася Ландирия. Все пак ми е необходимо известно време, за да опиша житието ни напоследък.

— Знаех, че си разумен човек, мой най-добър приятелю — извика радостно Горо. — Отново баня, отново богати клиенти, отново хубава храна и удобства. Тръгвай да пишеш на компютъра.

Барди се смъкна до двора, отвори багажника на колата и измъкна куфарчето, което предвидливо бе скрил, далеч от очите на жена си. След това влезе в купето, разтвори го и започна да дописва перипетиите на тримата до настоящия момент. От време на време някоя заблудена стрела се удряше в покрива на колата, но той не й обръщаше внимание.

По едно време към него дотича Дого и почука на предното стъкло.

Рицарят отвори страничното и се надвеси навън.

— Какво има?

— Черните рицари атакуват стената на замъка, Ваша Светлост.

— Отблъсквайте ги, сега съм зает. Как са прехвърлили рова на замъка?

— Направили са нещо като салове и качват по тях стълби.

— Бутайте стълбите им, поливайте ги с вряла вода, катран, масло или каквото там имате под ръка. След като се освободя ще дойда.

— Слушам, мой Генерал.