Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— И моят, за жилището, което наех — каза Барди. — Не си спомням, дали оставих хладилника зареден. Преди да тръгна ликвидирах всичките си кредитни карти. а в багажника на колата едва ли са останали няколко златни вещи. Не си ли запазил някой друг долар, който да ми дадеш назаем?

— Никога не се разделям с най-ценното — рече Горо и се потупа по пояса си. Току виж за тебе съм намерил. Предлагам да се качваме на колата и да тръгваме.

— А аз какво ще правя? — запита Дзог. — Пристигнах в товарното отделение на хладилния фургон, но той остана в Ландирия. Сега как ще стигна до обора си?

— Ами полети малко — посъветва го магьосникът.

— Не е редно. Ще разбуня околните духове. Едно е да си на снимачната площадка, съвсем друго да летиш над къщите на хората. Ще създам прецедент.

— Стой си тука, тогава.

— Я млъквай, Горо. Не те ли е срам? — намеси се рицарят. — Досега се хвалеше с пояса си, толкова ли не можеш да се отпуснеш, за да повикаш фургон за дракона?

— Добре де, от мен да мине. Но при условие после да си плати разноските.

— Ако не те е срам, поискай си парите.

— Когато имам да вземам, никога не ме е срам — заинати се магьосникът. — И смятам, че така е редно.

— Къде ти остана приятелството?

— В Ландирия — озъби се Горо и тръгна към колата. — Този път сигурно ще изкарам курсове за шофьори.

— Ако приемат дъртак като теб — отбеляза Дзог и приклекна на лапи върху асфалта. — От такава услуга насила, започва да ми се повръща. Добре, че от два дни не съм се хранил и от подобно намерение нищо няма да излезе. Но и ти някога ще опреш до мен.

— Стига сте се разправяли — извика Барди. — Горо ще уреди превоза още тази вечер, а утре предлагам да се срещнем в студиото до обора на Дзог.

След като се качи с Горо в офиса му, който му служеше и за жилище, младият мъж го принуди да се свърже с първата попаднала транспортна агенция и да наеме фургон. След това се върна в колата, където го чакаше принцесата.

Розамунда бе долепила лице до страничното стъкло и гледаше като изтървана светлинните надписи по близкия супермаркет.

— Гледай, също като по филмите — каза тя с възхищение. — Кога ще отидем да пазаруваме?

— Или скоро, или не толкова скоро — отряза я мъжът й. — Първо трябва да си уредя кредитна карта.

— Искам да ти призная нещо — рече Розамунда. — Мечтая да стана актриса. Цивилизованите хора да ме гледат и да се възхищават от играта ми.

— За това трябват персонални данни — отсече рицарят и даде вид, че не му се говори.

— Имам ги — упорито настоя принцесата, обърна към себе си огледалото за обратно виждане и започна да се наслаждава на собствената си физиономия.

— Не ми пречи да карам — изръмжа съпругът й.

След половин час спряха пред къщичката с дворче, наета от Барди, която трябваше да ги приюти. Той вкара колата в гаража, затвори дистанционно вратата му, после отвори входната и я покани да влезе.

Розамунда започна да разглежда всичко и с котешка походка внимателно обиколи помещенията. В това време мъжът й ревизираше хладилника в кухнята и с радост установи, че е добре зареден.

— Ела тук — провикна се той.

— Чакай да догледам.

— Ще имаш достатъчно време. Искам да те науча да боравиш с микровълновата печка. Идвай веднага, мразя да се надвиквам през вратите.

— За какво ми е тази, как я каза, микрокъдрава печка.

— За да приготвяш храна на нея.

— Аз ли?!

— Ти, кой друг.

— Не си познал, скъпи. Потърси си слугиня.

— Щях да имам такава, ако не се беше направила, че не си я намерила.

— Хелга ли? Защо да те лъжа? Тук сигурно има колкото искаш такива като нея.

— Има, но трябва да им плащаш заплата и да ти се мотаят из къщата. Ти да не си саката в ръцете? Какво ще правиш по цял ден?

— Как какво? Ще уча сценарии, като във филма „Радостта на Елеонора“. След това режисьорът ще ме хареса и накрая ще стана прочута.

— Няма да се разправям с теб. Много ако знаеш, утре ще накарам Горо да те върне в Ландирия. Нека витангите да ти одерат кожата.

— Сериозно ли говориш? — уплаши се тя.

— Напълно. Писнало ми е от капризите ти.

— Забравяш коя съм, Барди. Принцесите никога не се занимават с домакинство, дори и по филмите — внезапно се разциври Розамунда.

— Избирай. Или готвене с микровълновата печка, или Ландирия — заяви непреклонно рицарят. И запомни: там беше принцеса, а тук си само моя жена, въпреки липсата на брачни документи.

— Толкова си лош! Използваш положението, че няма кой да ме защити! Да знаеш, ще ти го върна! — зарева тя.