Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Положението отново ставаше напечено, трябваше да побърза. И той продължи с описанията, без големи подробности. Тъкмо привършваше, когато някаква голяма черна сянка затъмни вътрешния двор на замъка и след секунди, до него се пльосна туловището на Дзог.

— Май идвам тъкмо навреме — ококориха се огромните му очи. — Тези, черните, откъде се взеха?

— Защо не си при Гейла? Нали си младоженец?

— Изгони ме — изпуфтя драконът облаче дим. — Така и не можахме напълно да се опознаем.

— Все пак сте се опознали донякъде.

— Е, имаше нещо такова. Допусна ме до нея два-три пъти… и толкова. За в бъдеще трябва да измислим нещо. Не искам децата ми да израснат като копелета.

— Съчувствам ти Дзог, но сега имаме по-важна работа. Трябва да се завърнем в Холивуд.

— Каквооо?! — съвсем ококори очи драконът.

— Налага се — отсече Барди. — Изчакай пет минути да си довърша описанието, почти съм накрая.

— Така да бъде — заключи Дзог недоумяващо. — Дано да имаш право.

— Бардиии, помооощ! — прекъсна работата на рицаря истеричен женски вик — принадлежеше на Розамунда, която тичаше към колата. — Много сбърках, моля те да ми простиш — разхлипа се тя и се хвърли в обятията му, след като той премести компютъра на съседната седалка. — Един от тези гадове се показа през прозореца ми! Хвърли по мен копието си и за малко да ме уцели. Добре, че процепът на стената е доста тесен и изродът не успя да се промъкне. Беше, беше… много страшен. Само като си спомня физиономията му и ме втриса. От такова говедо никога не можеш да очакваш проява на галантност. Барди, само ти можеш да ме спасиш. Пали колата и да бягаме.

— Няма накъде. Сканданските войни са превзели и съседните страни.

— Помогни ми, само на теб разчитам! — разрева се тя.

Генералът я изгледа с известна погнуса, после в благородната му душа се появи чувство на съжаление.

— Добре — каза той. — Повикай Горо и Хелга, ще заминаваме за Холивуд. Напомни на магьосника да не забрави да донесе книгата за заклинания.

— В Америка ли отиваме? — възкликна Розамунда с блеснали очи. — Ако знаеш колко те обичам! Впрочем винаги съм те обичала, макар и напоследък да не го показвам както трябва.

— Тръгвай, не се бави.

Докато привършваше описанието в компютъра, и добавяше първоначален текст, двама от черните рицари увиснаха на въжета над портата пред подвижния мост, с явното намерение да скочат в двора, за да унищожават.

Дзог погледна към Барди, след това обърна глава към тях и изпусна най-мощния пламък, на който беше способен. Чуждоземните изчадия тупнаха като зрели плодове на земята и се хванаха за изгорените си очи. Стражите в двора бързо ги довършиха.

Притесненият генерал тъкмо сложи точка на вмъкнатото изречение, когато Розамунда пристигна тичешком с Горо.

— Къде е Хелга? — попита я мъжът й ядосано.

— Надзърнах в слугинската стая, не беше там — отговори нацупено жена му. — Съвсем нямаше време да я търся някъде другаде.

— Носиш ли книгата, Горо? — обърна се Барди към магьосника.

— Рядко се разделям с нея.

— Започвай, с магията! — нареди младият мъж и извърши привичната вече манипулация за връщане към добавения начален текст във файла, който гласеше „Завръщане в Холивуд“.

Подобряващият съдбите им гургил не закъсня да се появи и да внуши в главата на магьосника прочитането на сгрешения, вече станал правилен текст. Пространствено-временния мехур ги обгърна и заедно с колата ги стовари на полупразния паркинг в околностите на Холивуд — в часа, минутата и секундата на тръгването им за Ландирия.

— Отново сме в Америка — отбеляза Барди след като се огледа. — Можем да махнем излишните дрехи, доста е горещо.

— Който си има, да ги маха — изрече Дзог. — Аз лично съм свикнал без тях. А сега ми е топло и щеше да ми бъде добре, ако не бях гладен. Гейла се оказа доста стисната в храненето.

— Всяко зло, за добро. Запазил си спортната си форма. Можеш да смаеш режисьорите със способността си да летиш и да изригваш пламъци. Продуцентите ще спестят сума пари от компютърна анимация. Но какво ли става сега в замъка?

— Не ти ли е все едно? Ако се върнем, ще бъде в същия напечен момент, в който пристигнахме тук.

— Така е, но все пак се притеснявам. Впрочем защо си губим времето в празни приказки?

— Това ли е Холивуд? — попита разочаровано Розамунда. — Представях си го съвсем другояче.

— Намираме се на паркинг в околностите му, до плътно застроената му част има доста път — поясни Горо. — Сега се сетих, че наемът за офиса ми е платен до края на месеца и няма да имам проблеми.