Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Барди съвсем неочаквано се сети за Холивуд 2 2 Hollywood — англ. — Свещена гора — Бел.прев. , но попита:

— Еднобрачни ли са?

— Да извънредно държат на семействата си. Колкото и да са диви извън тях, толкова са кротки при полите на жените си. Но главният им бог непрекъснато изисква кръв и нови завоевания — поне така твърдят неговите жреци. Страните на витангите по принцип са студени и бедни, затова основното им препитание е разбойничеството. По-рано не закачаха търговските кораби, все пак имаха полза от тях, но сега не знам как е. Досега не бяха стигали до нашите земи, но ето, че го направиха. Не искам да те плаша, но срещата с тях е страшна — каза Пинтер и неволно потръпна.

— Ще видим — изрече Барди и стисна дръжката на меча си.

Колоната конници току-що бе навлязла във втория проход, когато опасенията на възрастния човек се сбъднаха. Срещу тях се изправи мрачна черна стена, настръхнала от оръжия. Дори конете на сканданските войни бяха покрити с черни чулове.

— Им нам Ботан! — изрева огромният предводител на страховитата конница и дръпна поводите на красивото животно под него.

— Им нам Ботан! — повториха стотиците гърла, които го следваха.

— Какво реват? — успя да попита Барди.

— В името на Ботан — отвърна Пинтер. — Мисля, че нямаш много време за любопитство.

— В името на Холивуд, напред! — извика Барди и препусна срещу огромния черен рицар, насочил копието си към него.

Въпреки че не разбраха добре, какво казва, Дого и Заган повториха бойния му зов и го последваха.

Мерникът на Барди се оказа точен. Копието му с трясък се вряза в черната броня и предводителят на витангите се стовари в калта на пътя. Окуражени от смелостта на генерала си, войните на Ландирия се вплетоха в смъртоносна схватка с нашественика. Смутени от поражението на предводителя си, черните рицари първоначално започнаха да отстъпват, но бързо се съвзеха и описаната от пратеника бойна лудост бързо ги завладя.

Войните на Ландирия бързо се стопяваха под натиска на превъзхождащия ги по сила и численост противник. На всеки паднал в сражението черен рицар се падаха поне две убити момчета на Барди. Самият той, оплискан в чужда кръв неистово въртеше меча си.

— Отстъпвай, докато е време — изрева до него Пинтер, преди да бъде посечен от тъмния конник, който се бе втурнал към него.

Генералът се огледа и мигновено разбра, че сандирецът е имал право.

— Назааад! — изрева той и пришпори коня си.

Въпреки жестокото преследване, малобройната му останала войска бе спасена от падащия мрак и по-доброто познаване на местността. Черните преследвачи, които се сливаха с тъмнината, постепенно изостанаха назад. Барди се спря едва след като и последният от войните му излезе от голямата гора.

Поражението бе страшно. Стотниците Дого и Заган бяха ранени и едва се държаха върху конете си, неустрашимия Ламон трябваше да бъде подкрепян върху седлото си. Сто петдесет и четирима от защитниците на Ландирия бяха оставили костите си на бойното поле. На Барди му се плачеше от мъка и само мисълта за отговорността пред останалите живи, все още поддържаше падналия му боен дух. Не можеше да обвини никого в страхливост, момчетата му се бяха сражавали мъжки.

Нямаше време за почивка, не се знаеше дали противникът не продължава да ги преследва. Въпреки това, поради преумората, те бавно продължиха пътя си към замъка, осветяван единствено от звездите.

Пристигнаха призори. Барди вдигна на крак резервния си контингент и го постави на бойна нога, след това разбуди хората в замъка и заповяда на слугите да се погрижат за ранените. После заедно с останалите живи, но уморени до смърт бойци от битката, се вмъкна в казармата и се отпусна на първия му попаднал дървен нар.

Врагът се появи на следващият ден. Сражението се проведе на оголеното пространство край замъка и беше още по-кърваво. Някъде през ранния следобед, генералът поведе последните остатъци от войската си към подвижния мост на крепостната стена и те едва успяха да се вмъкнат във вътрешния двор на защитеното убежище. Бяха останали двайсетина човека.

Кръвожадните витанги започнаха обсадата. Заеха изоставената казарма и конюшните, по всичко личеше, че нямат никакво намерение да си тръгват оттам. Настъпи затишие пред буря.

Барди потърси Рогонал, но го откри мъртво пиян в мазето си. От устата му се изнизваха нечленоразделни звуци, единствено бе различима думата „страх“. Разбрал безполезността на контакта с краля, генералът с оредяла войска реши да се върна в стаята си. Беше решил да се почисти от кръвта и да хапне нещо.