Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Каквито и да са, не ми харесва да се мотаят из държавата ми. Щом се крият, сигурно замислят нещо лошо. Не ми харесва тая работа.

— Наредих на един от стотниците да се започне с дежурствата. Ако има нещо съмнително, веднага ще разбера — рече Барди и отпи глътка.

Този път кралят наистина бе сполучил с бирата. Беше добавил пелин към нея и тя толкова не сладнеше.

След около час запой, рицарят тежко се надигна и се отправи към покоите на Розамунда.

Както предполагаше, завари я да гледа филм с омразния Сандораг.

— Хай, Барди — благоволи да отмести тя глава от екрана. — Как мина сватосването?

— Добре — промърмори той. — Не си виждам завивките.

— Как ще ги виждаш, като те нямаше толкова време. Да ти призная, без твоето присъствие се чувствах отлично. Няма нищо по-хубаво от това, да си гледаш филмите на спокойствие.

— Сега вече го нямаш. Кажи на слугите да донесат нещо за ядене, от моята храна нищо не е останало.

— И ти можеш да го направиш. Не ми прекъсвай удоволствието.

Барди се видя в чудо. Беше обещал да не троши уредбата, а скандалите не бяха типични за характера му. В крайна сметка батериите все някога щяха да свършат заряда си, а резервните се намираха в багажника на колата. За момента не му оставаше друго, освен да стисне зъби и да излезе от покоите на принцесата, за да потърси някой слуга.

Рицарят тъкмо беше потънал в най-дълбокия си сън, когато нетърпеливите удари по вратата на стаята го събудиха.

— Кой се е развилнял посред нощ?! — изрева Барди и първата му работа беше да скочи от леглото и да вземе пипнешком меча, положен върху близкия стол.

— Извинявайте Ваша Светлост, налага се да Ви събудя! — стигна до ушите му приглушеният глас на Дого. — Случиха се ужасни работи!

— Изчакай да се облека! — озъби се генералът, посегна към запалката върху близката масичка и запали свещта до нея.

Розамунда промърмори някаква ругатня, обърна се на другата си страна и отново заспа — притежаваше доста здрави нерви. Барди отвори килерчето с дрехите си и възможно на-бързо се облече в пълно бойно снаряжение. След това взе свещта и излезе навън.

— Казвай защо ме събуди по никое време! — изсъска той в коридора.

— Тъмните сенки ни нападнаха — отвърна пребледнелия стотник. — Убиха часовоите, после се вмъкнаха в казармата и докато срещнат съпротива, ликвидираха още двайсетина момчета. След това яхнаха конете си и изчезнаха в тъмнината. И аз, и другите стотници не знаехме какво да направим. Помолиха ме да Ви доведа на място.

— Да вървим, тогава.

Картината в казарменото помещение беше страшна. Накълцаните трупове бяха обезобразени до неузнаваемост, дори по тавана имаше следи от кръв. Облечените, вече готови за бой войници, смутено стояха на пътеката между наровете.

— Можете ли нещо да добавите? — попита Барди другите двама стотника, които почтително се бяха приближили към него.

— Не, Ваша Светлост — отвърна смуглия Заган. — Стана толкова бързо и изненадващо, че нямахме време да реагираме. Вината е на часовоите, но те вече не могат да отговарят за нея.

— Какво да правим? — намеси се стоящият до него, изтъкан от мускули Бино.

— Вече нищо не може да се направи — отсече генералът им. — Усилете охраната и изчакайте да се съмне.

Ядосан от почти безплодното си събуждане, Барди се върна в покоите си и се опита да заспи, но сънят бягаше от очите му. Беше се справил с дивите хора, но се появиха нови беди. Тъмните сенки не можеха да са други, освен черните рицари, споменати от Диотемий. Забелязаните от Горо край езерото вероятно бяха същите, те бяха настъпили и опашката на Дзог.

На сутринта беше свикан военен съвет, председателствуван от крал Рогонал. Състоеше се от Барди, Горо, тримата стотника — Дого, Заган и Бино, и червендалестият здравеняк Ламон, който минаваше за един от малцината местни благородници и бе повикан по спешност от Бягай-по-далече-оттук, където притежаваше единствената укрепена каменна къща.

— Да обсъдим обстоятелствата — започна Рогонал. — Пристигат някакви тъмни типове, убиват двайсетина войничета, вдигат си крушите и изчезват. Съвсем съмнителна история. Ти какво ще кажеш Горо? Няма ли да направиш магия за отмъщение?

— Ще го извърша, веднага щом се върна в стаята си — рече магьосникът. — Но ми се струва, че трябва да се вземат и допълнителни мерки.

— Какви? — попита кралят.

— Трябва да се подобри типът на войската.

— Какво имаш предвид? — запита Дого.