Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Не съм казвал такова нещо. Не искаш ли да останеш ден-два, за да си починеш?

— Забравили, че съм младоженец? Сигурно ме очакват с нетърпение.

„Дано да е така“ — помисли Барди с голяма доза съмнение, смъкна се от широкия драконов гръб и закрачи към подвижния мост, който беше вдигнат. „Какво ли пак е станало“ — зачуди се той и усети зад гърба си припрени стъпки. Обърна се и видя стотника Дого, който го настигаше.

— Разрешете да доложа, мой Генерал! — каза той задъхано.

— Казвай!

— Докато ви нямаше, тук вчера са забелязали да се навъртат някакви черни силуети. Докато войниците ги подгонят, те се скрили в гората. Тъй като се случило към привечер, било невъзможно да ги преследват в тъмнината. По това време аз се намирах в спалното помещение.

— Как са изглеждали главите им?

— Остри, Ваша Светлост. Завършвали са с някакви шипове по шлемовете им. Никой досега не бил виждал нещо подобно. За това счетохме за нужно да затворим входа на замъка.

— Правилно сте постъпили. Сети ли се да поставиш постове?

— Не, мой Генерал. Нямаше кой да ми нареди.

— Добре. Нареждам ти. И нека караулът да се сменя при първи, втори и трети петли. Тая работа с черните силуети не ми харесва. Тръгвай да изпълняваш заповедта!

— Тъй вярно, Ваша Светлост.

Дого удари петите на ботушите си една в друга и се отдалечи, а Барди застана пред подвижния мост.

— Стража! — извика той, но зад стената на замъка цареше мълчание. Само някаква уплашена, напечена от слънцето и стоплена от промяната на времето жаба скочи от брега във водата на рова.

— Има ли някой там, заспали дръвници! — изрева още по-силно и от вътрешността се дочу някакъв шум.

Мостът най-сетне се спусна със скърцане и събудените стражи отвориха вратите на замъка. Единият от тях сънливо триеше очи.

— По пет тояги и на двамата! — нареди ядосано Барди и влезе в пустия вътрешен двор.

Никой не го посрещна, пристигането на дракона беше останало незабелязано.

„И това ми било кралство!“ — изруга рицарят наум и тръгна към мазето.

Очакванията му се оправдаха. Крал Рогонал бе седнал до една от любимите си бъчви и надигаше поредната чаша бира.

— Добре дошъл, зетко! — посрещна го той зарадван. — Този път се получи страхотна перментация.

— Ферментация — поправи го Барди.

— Добре де, така да бъде. — Да ти налея ли да опиташ? Искаш ли?

Намерението бе подходящо, тъй като околната скука не предлагаше голям избор. Докато Рогонал му наливаше, младият мъж се сети за Хелга, после за Розамунда. Мисълта за първата беше доста по-приятна.

— Ха, наздраве — рече кралят. — Наистина ли върна дълга ми към Кирикия? Нали не си ме излъгал?

— Да — потвърди рицарят. — Обидно ми е да показваш съмнение.

— Слава богу, отървах се от мошеника Диотемий. Винаги иска висока лихва и благодарение на теб, няма скоро да се възползвам от услугите му.

— Ще трябва да върнеш и заема от Кирикия.

— Ще почакат. Освен това не са пратили пратеници.

— Моята рицарска чест повелява винаги да връщам взетото на заем.

— Когато станеш крал като мен, ще разсъждаваш по-другояче. Една държава не се управлява лесно, а основния ми принцип винаги е бил да имам да давам, а не да вземам.

— Кралете на Кирикия и Сандирия не разсъждават по този начин. Затова са много по-богати от теб.

— Я си пий бирата и ме остави на мира — ядоса се Рогонал. — Всеки я кара както може. Дай да си поговорим на други теми.

— За какви?

— Ами например за събирането на данъци. Винаги съм се чудил как да стегна моите бирници. Хем не си вършат работата, хем са крадливи.

— Диотемий отдавна е решил този проблем. Налага с тояга, реже уши и носове, ръце и крака.

— Как да го направя, като съм се родил с такова добро сърце? А виждаш, че и народа е беден.

— Беден, но крадлив — отсече Барди. — Непрекъснато си задигат стоката един на друг. И по-добре намали размера на данъците, но принуди всеки да си ги плаща.

— Ще ми помогнеш ли? — светнаха с надежда очите на краля. — Никога не съм бил добре по сметките.

— Добре — съгласи се Барди. — От утре ще заведа счетоводство в компютъра.

— Какъв е този… комютър?

— Машинка, която прави много работи. Донесъл съм я от задморска страна.

— Разчитам на теб — каза Рогонал. — Само ти можеш да въведеш ред в кралството ми, не напразно те избрах за зет. Впрочем казаха ли ти за тъмните сенки?

— Дого ми съобщи за някакви силуети, които вчера се навъртали наоколо. Приличали на черни рицари с шипове върху шлемовете си. Докато пътувахме към Сандирия, Горо също ги беше забелязал, а Дзог твърдеше, че го настъпили по опашката, докато спяхме край езерото.