Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Да, господине — съгласи се унило Розамунда.

— Трябва да знаеш, че всички в голямата кариера са почнали така. Докато станеш актриса, те чака доста труд в низините.

„И преминаване през много кревати — помисли злорадо Горо, който по време на преподавателската си дейност по английски език беше успял да я намрази. — Горкият Барди, какво ли го чака?“

— Добре момчета, разбрахме се — рече дебелият продуцент и погледна часовника си. Утре в девет часа сутринта в студиото. Засега сте свободни.

Четиримата се изнизаха през големия портал на входа, който беше осигурил безпрепятствено преминаването на Дзог и Барди ги спря с жест на външната площадка.

— Какво има? — попита магьосникът.

— Трябва да се разберем за нещо много важно.

— За какво? — оригна се драконът, който явно беше преял в обора си.

— Искам да учредим фонд „Ландирия“. Аз ще съм попечителят.

— Какви са тези глупости? — учуди се Горо.

— За какво мислите, че се върнахме в Холивуд?

— За да спасим кожите си — каза Розамунда. — За какво друго?

— Ти не мислиш ли за баща си? — запита я рицарят. — Не те ли интересува какво прави и дали някой черен изрод вече не го е заклал?

— И да мисля, какво мога да направя? Оставихме го толкова пиян, че дори и да са го убили, нищо не е усетил. Освен това е толкова стар, че вече си е изживял времето.

— Хубави мисли на обична дъщеря — каза с погнуса Барди и се изплю на асфалта. — А ти Дзог не тъгуваш ли за Гейла?

— Ха, за тая дето ме изгони ли?

— А за бъдещите ти деца?

— Това е съвсем друга работа. За тях бих направил всичко.

— Ако евентуално се появят на бял свят — усъмни се рицарят.

— Защо да не стане? Не виждам причина.

— Защото, ако черните рицари убият Гейла, няма да има и дракончета.

— Виж за това съвсем не бях помислил.

— Не разбирам накъде биеш — обади се Горо. — Ландирия, та Ландирия. Тук ми е топло, имам си клиентела и офис, какво ме интересува тази студена и проста страна? За какво ще ти служи този фонд?

— За набиране на средства за спасението й. Всеки от вас ще внася в него половината от спечеленото.

— Някоя бурма се е развинтила в мозъка ти — ухили се магьосникът. — Знаеш какъв съм скъперник, как може да ми предлагаш подобни дивотии? И как парите ще спасят любимата ти родна страна?

— Много просто. Ще закупя оръжия. Черните рицари могат да бъдат победени само с модерна военна техника.

— Ъ-ъ-ъ-ц — хлъцна Горо. — Ти май наистина си решил да се връщаш.

— Да, след като събера достатъчно средства във фонда. Родната ми страна трябва да бъде спасена.

— Прави го, само че без мен.

— Без теб не може. Няма кой да направи магията.

— Защо не опиташ само с компютъра?

— Няма да стане. В Ландирия действат други сили.

— Не можеш да ме принудиш.

— Мога, и то много лесно.

— Как?

— Ще видиш, като му дойде времето.

— А ако се оплача на федералните власти?

— Ще ги накарам да те изгонят. По параграфа за незаконни емигранти.

— И ти си такъв — опъна се магьосникът. Може и аз да донеса за теб, където трябва.

— Само се опитай — намеси се драконът. — Аз нямам нужда от визи, нито от зелени карти. За Манделщайн само съм факт, който съществува. Изгубен експеримент от някаква биологична лаборатория, а при проверката не намериха такава. Нямам собственик и толкова съм законен, колкото не можеш да си представиш. Знаеш ли какво ще направя, ако издадеш Барди? Ще те опека жив. Няма да те изям, защото след това ще повръщам. Вярваш ли ми?

— Мога и да се скрия някъде — предположи Горо загрижено. — И тогава ядец! Ни пари, ни отмъщение!

— Да, ама ще си загубиш клиентелата.

— Вярно е — умърлуши се магьосникът. — Като че не остава друго, освен да си поживея като човек още няколко месеца.

— Може да откараш и година — успокои го Барди. — Зависи от времето за набиране на нужните средства.

— Казах ти, няма да видиш и цент от мен.

— Остави го, ще се разправяме, когато се върнем обратно — рече Дзог.

— Да разбирам ли, че си съгласен с предложението? — запита го рицарят.

— За какво са приятелите? Вярно, че драконите са зли и скъперници, но моят случай е малко по-особен. Малките неродени дракончета заслужават да ги спася.

— Неизлюпени — внезапно се озъби Горо. — Нали вие се размножавате като кокошките.

— Още една дума и много дълго ще съжаляваш. Ще те превърна в мокра пихтия от месо и счупени кокали.

— Стига разправии, разбрахме се да не ги започвате — прекрати словесната схватка рицарят.