Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Какво ще кажеш, приятел? Разбра ли, че Бени Гонсалес е голяма работа?

— Нищо не спомена за наемниците, а тук, вътре са техните петстотин хиляди — потупа рицарят куфарчето. — Уговорката трябва да бъде спазена докрай.

— Нима се съмняваш в дон Вито? Срамота е за теб — обиди се Коко. — Поел ли е ангажимента, той винаги ще го изпълни.

— Кога?

— Когато му съобщиш, че тръгваш към острова си. Тогава те ще пристигнат.

— Да речем другата седмица.

— Не става така. Трябват му датата и часа на отплуване от Холивуд. Напомням ти, че след това поемаш всички разноски на групата. Билети за транспорт, храна, хотели и така нататък.

— Естествено. Но могат да възникнат промени, свързани с тръгването.

— Ако появят такива, отиди в бара, в който се запознахме и търси Колди Брадата. Той ще те свърже с мен, за да уточним нещата. Засега друг начин няма. И запомни добре: след тази доставка, за теб Коко и дон Вито никога не са съществували. Казвай сега, какъв ти е плана, за да подготвя хората. Слушам те внимателно.

— Засега набелязаната за отпътуване дата се пада в следващия вторник. Среща тук, в 18 часа.

— Предполагаш ли какво ще се случи, ако до тогава проявиш някаква некоректност? Споменеш ли някъде името му, дон Вито е способен да те намери и на другия край на света.

— Няма да го направя.

— Ще видим — каза Коко и тръгна към изхода на студиото.

Барди остана в него, изпълнен с интуитивно съмнение. Мъжът с тънките мустачки не вдъхваше доверие, въпреки че досега всичко свързано с него бе минало доста гладко. Рицарят се беше нагледал на филми с измами при размени на пари за стока, подли убийства и предателства. Съвсем обикновено извършената доставка на патроните вдъхваше подозрение.

Той тръсна глава, за да прогони лошите мисли, запъти се към фалшивото дъно на студиото и отвори с електронния код входните му панели. След това започна да пренася доставените сандъчетата в тайните места и не след дълго плувна в пот. Бяха отвратително тежки.

Към привечер се завърна в домът си и отново не завари Розамунда. Позвъня на Дзог, който имаше специално монтиран телефон за дракони в обора си и му каза да се приготвя за връщане. Не се съмняваше, че на уречения ден той ще пристигне с фургон пълен със замразено овнешко, но това си беше негова работа. Нямаше смисъл да го предупреждава за покупките на злато и скъпоценности, драконът беше достатъчно интелигентен да го направи сам.

При новината за отпътуването, Горо едва не получи инфаркт, но после се сети, че съществува възможността отново да се върне в Холивуд и донякъде се успокои. Изморен от събитията за деня, Барди се отправи към познатия му вече бар, намери място и отново удави проблемите си в солидна доза уиски.

За първи път се завърна в къщи леко олюляващ се. Все пак пийналата му личност лесно установи, че собствената му жена все още не се беше прибрала. Той тъкмо се бе пльоснал на фотьойла пред телевизионната стена, когато дочу тракането на токчетата й в антрето.

— Къде ходиш по никое време? — попита по-скоро по навик.

— Имам нови занимания — заяви надуто Розамунда.

— Какви, ако не са тайна?

— Фитнес, козметични масажи и театрален кръжок — навири нос принцесата.

— От няколко дни насам не спазваш уговорката ни.

— Тя повече едва ли ще ме интересува. Вече установих: тук жените са доста независими и така трябва да бъде.

— Скоро ще се завърнем в Ландирия — предпазливо съобщи рицарят.

— Отивай там сам. Аз ще остана в Холивуд.

— Баща ти не те ли интересува?

— Компанията на буретата му е по-интересна. Едва ли се е сеща за дъщеря си.

— А ако те заставя да тръгнеш с мен?

— Само се опитай — заяви твърдо принцесата. — Не съм толкова беззащитна. Едно обаждане в полицията и ще те приберат за известно време на топло. И знаеш ли какво? По-добре тази вечер да спиш на канапето в хола. Омръзна ми да похъркваш край мен в спалнята. Ако не се съгласиш, аз ще преспя на него.

— Обявяваш ми война, така ли да го разбирам? — каза рицарят и внезапно се ухили. — Няма ли да се разведеш с мен?

— Тъкмо това смятам да направя — заяви Розамунда, влезе в спалнята и демонстративно тръшна вратата след себе си.

Барди взе чаша и бутилка, извади лед от хладилника и реши да си допие. Отношенията му с нея ставаха доста интересни.

До уговорената дата и час оставаха два дни. Манделщайн се обади с настояване за започване на нови снимки, производствената машина на Холивуд не можеше да спира хода си. Предложи му главната роля трилъра „Жестоко преследване“. Рицарят го излъга, че е болен от грип и продуцентът недоволен прекъсна разговора. Лъжата го подсети за нуждата от лекарства и той се отправи да ги закупи. След около час багажникът на колата се изпълни с различни по вид кутийки, флакончета, спирт и дезинфекционни средства, тубички и превързочни материали. След това Барди обиколи няколко бутика и бижутерийни магазини. Някои от направените покупки определено бяха свързани с мислите му за Хелга.