Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Арбалетните изстрели, дошли от върховете на стените, потвърдиха думите му. Изчистени от врагове преди няколко минути, те отново бяха почернели от фигурите на черните рицари. Нова, точно отпратена стрела се заби в крака на друг войник, който се бе подал непредпазливо от входа на студиото.

— Какви са тези типове? — попита едрият мъж и свали качулката си. — Не са ли ваши хора? — попита докато машинално поглаждаше рижавата си къса коса, което показваше видимото му смущение.

— И аз не знам откъде се взеха. Не се бавете повече, а започвайте нападение. След като ги отблъснете, ще продължим с обясненията. Двама от твоите хора, вече излязоха от строя. Какво повече чакаш? Само гледайте да не убивате моите хора — те не са облечени в тъмни доспехи.

Колебанието на едрия водач не продължи дълго.

— Отделение, в атака по черните гадове! — изрева той.

Почти непрекъсната стрелба започна да се прекъсва от взривове на гранати. Барди се възползва от прекъсването, вмъкна се в кабината на камиона и измъкна от там приготвените облекло, пистолети, автоматично оръжие и гранати. После бързо намъкна дрехите и нагласи въоръжението по себе си.

— Горо, предлагам ти да се скриеш някъде. Ти Дзог, пази помещението, заедно с двамата ранени, аз излизам навън.

Външния вид на рицарят вече почти не се отличаваше от този на бойците от специалната част, които отново бяха почистили от врагове околните крепостни стени. Барди зави покрай студиото и се спусна към стълбата, която водеше нагоре, към площадката зад крепостната стена. Когато стигна до нея, успя да забележи Ламон, който с дива ярост се биеше с един от нападателите. Стотниците Дог, Заган и Бино ободряваха с викове малкото си останали войници. Смелите мъже бяха оплискани с кръв, която не се знаеше дали е тяхна или вражеска. Бойците от специалните части го бяха изпреварили, бяха се смесили със защитниците и стрелбата отначало ги стресна, после видимият ефект от нея престана да ги учудва. На всички бе станало ясно, че техният генерал е довел чудодейна помощ.

След двайсетина минути, стените на замъка отново бяха очистени от нападатели, след още десетина, черните рицари панически отстъпиха зад границите на рова с вода. Настъпи затишие. Водачът на отделението от специалните части за борба с тероризма избърса потта от челото си и се запъти към Барди.

— Наблюдавах те как се сражаваш. Не отстъпваш много на моите момчета. Сега ще ми обясниш ли, какво е цялата тази дяволщина. Как попаднахме тук? Какъв е този замък, който преди влизането ни в студиото съвсем липсваше? Впрочем, казвам се Рок Свенсон.

— Барди Ландирски — представи се рицарят. — В Холивуд бях известен като Бърт Грейди. Вече ти казах къде сме — в кралство Ландирия.

— Не съм чувал за такава страна. Къде се намира?

— В друг свят или може би в друго време, до този извод съм стигнал. Звучи доста странно и фантастично, но е така. Липсва по географските карти.

— Не ми отговори как пристигнахме тук? Стана съвсем неправдоподобно.

— И да ти кажа, няма да повярваш. С помощта на магия и компютър.

Изгубил дар слово, Рок изглеждаше като гръмнат, но тренингът му го накара да се окопити.

— А драконът от телевизионното шоу, какво прави тук? — продължи с въпросите.

— Дзог ли? Той винаги е бил местен жител. Мога ли на свой ред да попитам вие как се оказахте в собственото ми студио?

— Дон Вито бе доложил на властите за покупката на патрони и тя се извърши с наше съдействие. Мислехме, че сме попаднали по следите на голяма терористична организация.

— Следователно той е предал мен, а не вас. Не ви ли спомена за двата милиона, които му платих?

— Изобщо не е ставало дума за пари. Патроните щяха да бъдат върнати в складовете, откъдето бяха взети. Сега започвам да разбирам за какво са ти били нужни. Казваш, че се намираме в друг свят, въпреки че ми е безкрайно трудно да го възприема… Как тогава ти се оказа в Холивуд?

— По същия начин. На никого от нас не стана съвсем ясно.

— Следователно съществува способ да ме върнеш обратно.

— Теоретично е възможно, но не зная дали ще се получи. Все пак може да опитаме. Сега мисля, че първо трябва да си починем от битката, после да мислим на тази тема — заяви Барди не без известна доза заден умисъл. — Ще намеря моя сенешал, за да настани някъде момчетата ти. Хей, слуга! Намери къде се е скрил Монти и му кажи да се погрижи за гостите. Потърси го някъде из мазетата.

— Трениран съм за действия при всякакви ситуации, но още не мога да осъзная, че се оказах в толкова невероятна — отбеляза Рок Свенсон, докато чакаха пристигането на сенешала.