Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— И аз бях доста шокиран, когато за първи път попаднах в Холивуд — призна Барди. — Само че доста бързо се ориентирах в новото си положение. Дори станах донякъде известен киноартист.

— Не съм гледал филми с теб — каза Рок.

— Тук имам уредба, мога да ти пусна някой друг. Впрочем защо да не ме придружиш? Ще те представя на краля си, после ще хапнем нещо, ще пийнем и тази вечер ще ти предоставя спалнята си за почивка. Напълно си го заслужил.

За краткото време, изминало от доста неприятното им запознанство, отношенията им като че ли се превръщаха в приятелски. Рицарят поведе внушителния по размери човек към любимото мазе на краля. Отсега чувстваше неудобство за обясненията, които го чакаха по отношение на Розамунда.

Намериха Рогонал паднал до една от бъчвите си. Короната му се бе търколила на пода, старият човек не даваше признаци на живот. Рок се доближи до него и се опита да напипа пулс по врата му. Нямаше такъв.

— Мъртъв е — заяви той на рицаря. — Нищо не може да се направи.

Сърцето на бедния пияница не беше издържало на напрежението. Въпреки алкохолните дози, изглежда старият крал бе умрял от страх. Барди се изпълни с чувство на съжаление. Въпреки недъзите си, неговият тъст все пак беше добър човек.

— Да се махаме оттук — предложи рицарят. — Утре ще се занимаваме с погребения.

Те изкачиха тесните стълби, свиха по няколко коридора и рицарят отвори вратата на жилището си.

Първоначално и двамата се стреснаха. Под балдахина на широкото легло в спалнята на принцесата бе седнало странно същество. Тялото му беше покрито със синя перушина, голите му бледи ръце и крака завършваха с по три пръста, а зад тесните му раменца стърчаха криле. Под ококорените му големи очи стърчеше малък клюнообразен нос.

— Няма защо да се изненадвате — проговори беззъбата му уста. — Всички гургили изглеждат така. Казвам се Кико и бях длъжен да се материализирам, след като едва оживях от претоварването при прехвърлянето на студиото в друго измерение. Досега подобрявах съдбата ти, Барди, но за в бъдеще още не зная дали ще ти бъда много полезен. Физическата маса на нещата, които накупи, извънредно ме изтощи при пространствено-времевия скок, за малко не експлодирах в нищото между континуумите. Принудих се да се появя пред теб, за да ти заявя, че трябва да забравиш за Холивуд. Моите енергетични ресурси са напълно изчерпани, гургилите не са всемогъщи, всеки от нас се ражда с определен лимит.

— Значи ти си извършвал всичко, а не магиите на Горо и компютъра?

— Магията ме улесняваше в намеренията ми, играеше ролята на активатор — почеса се Кико под основата на едно от крилете си. — Компютърните ти действия също имаха своето значение. Но ако не искаш за в бъдеще да ме избута някой гаден смърд, който да ти се лепне и после да се чудиш какво да правиш, избягвай идеята по прехвърлянето си в друг свят. Толкова можах да направя за тебе, Барди, ще продължавам да поддържам експонентата на съдбата ти, но вече в съвсем допустими за мен граници. Съжалявам, но на този до теб няма да мога да му помогна. Отсъдено му е завинаги да остане в Ландирия, на момчетата му също. Впрочем съдбата му не е толкова лоша. Докато бях силен, успях за избутам вкопчилия се в него гаден корлок и пробутах на негово място му един лангедон, с който сме нещо като роднини. Казва се Линифер, ако чак толкова ви интересува името му. Не е с моите възможности, но ще спазва даваните от мен указания. Толкова по въпроса, Барди. Малко наруших правилата на безтелесните за вас същества, но винаги съм си падал по новаторствата. Сега трябва да изчезвам, защото материализацията в твоя свят изсмуква последните ми енергетични запаси. Да знаеш, че поради липса на ангел-хранител, аз го замествам. Няма повече да ме видиш.

Гургилът започна изгубва очертанията си и се стопи във въздуха, а двамата останаха с смаяно мълчание, което не продължи много дълго.

— Ако продължава така, няма да се учудя от появата на зелени човечета — отбеляза Рок. — Излиза, че трябва да свиквам с новото местожителство. Според това грозно същество, което даже си има и име, връщане в Америка няма.

— Можеш да служиш на Ландирия. Заедно с хората си ще получаваш добра заплата — каза Барди. — Дори ако се потрудиш за местната кауза, бързо ще стигнеш и до чин генерал. Съгласен ли си да продължим военните действия заедно? Страната е доста изостанала, но след победата над черните рицари, бързо ще я превърнем в просперираща. Освен това, тук се намират и красиви жени.